Царицата на Палмира [Танцът на боговете]

Юлия Корделия не обърна внимание нито на шушуканията, нито на погледите. Тя се подпря с две ръце върху бронята на Аврелиан, докосна сребърните дискове с изсечените римски вълчици и орли.

— Каква разкошна униформа! Означава ли тя, че си станал главнокомандващ?

— Не, майко. Не още. Само легат. Командвам само един легион.

Юлия Корделия поклати глава с притворени клепачи. Устните й потръпваха от гордост. Тя прошепна:

— Някой ден ще ги командваш всичките. Твоят бог го иска и подготвя такава съдба за теб.

Аврелиан се засмя, еднакво притеснен, развеселен и удовлетворен. Юлия Корделия не се беше променила. Нямаше друга майка, която да се гордее със сина си повече от нея. Но Юлия Корделия вече смръщваше вежди и започваше да говори строго:

— Видя ли какво става във форума?

— Наложи ми се да мина през него.

Тя посочи с ръка тълпата, която се блъскаше около тях в храма.

— И те се подчиниха на волята на императора. Направиха жертвоприношенията, които християните отказват да извършат. Донесоха своите дарове за божествения Деций* и казаха нужните слова. При все това, виж! Тази вечер, веднага след като излязат от храма на Юпитер, те прииждат с ръце, пълни с нови дарове. На някои им се е наложило да изпразнят своите делви, складовете си, да изтръскат чувалите си, за да успеят да го направят. Даровете са толкова много, че ние вече не знаем къде да ги слагаме. Обаче нищо не може да ги спре. Те прекалено много се страхуват от вредата, която могат да им донесат думите, казани пред боговете, в които те не вярват!

[* Известен римски император, който подлагал християните на най-сурови мъчения. По време на краткото си царуване, Деций издал закон, с който задължавал всички хора, намиращи се под властта му, да правят жертвоприношения на римските богове. Онези, които не се подчинявали, били екзекутирани. Според някои източници, голяма част от християните отказвали да извършват това идолопоклонническо деяние и бягали от град на град или се укривали в тайни скривалища. – Б.р.]

Аврелиан предпочете да не отговори. Майка му продължи:

— Деций се заблуждава, ако мисли, че може да се опре на вярност, изтръгната със страх. В храма не се ходи насила.

— Майко! Никой жив човек на тази земя не може да си спомни по-добър император от Деций. Никой не е по-искрен, нито по-смел. Ето вече двайсет години аз се бия, крещейки: „Рим! Рим!”. Но за августи и цезари, които не струват повече от плашила. Днес съм горд с лицето и сърцето на императора, когото защитава моят двуостър меч. Аз, разбира се, мразя колкото теб онова, което става на форума. Уви, християните са толкова крайни! Не могат ли да признаят своя господар? За какво им е да отправят предизвикателство към римските закони? Може би, сипейки обиди, искат да внушат на всички, че съществува само един бог – техният? А ние добре знаем, че това не е вярно. Ти най-вече, майко! Деций е прав да ги възпира. Ако те не желаят да се подчинят, значи са против империята. Против нас. Против всичко, което представлява величието на Рим.