Царицата на Палмира [Танцът на боговете]

Шаваад не отговори. Лицето му беше толкова красиво на млечнобелите лунни отблясъци, че беше почти болезнено да го съзерцаваш. Не можеше да се сравни с никой друг мъж.

Как би могла тя да живее далече от него?

— Знам, че още изглеждам като хлапе – прошепна тя със свито гърло. – Но вече не съм. Баща ми скоро ще пожелае да ми даде съпруг. Той ми обеща да ме попита за мнението ми. Аз ще му кажа: „Искам Шаваад. Никой друг не може да стане съпруг на Зиновия. Самият Ваалшамин го посочи.”

Той не продума. Не се обърна към нея. Тя не можа да направи нищо друго, освен да остави думите, които тайно повтаряше от толкова отдавна, да се излеят от нея.

— Всяка сутрин, като се събудя, си мисля за теб. Ашему не знае, че всяка нощ се измъквам от постелята си и тичам към теб. Където и да отида, ти си с мен. Усещам те в ръцете си, в сърцето си, в стомаха си. Когато съм сама, ти говоря. Виждам лицето ти пред мен. Чувам те да ми отговаряш. Винаги сериозно и скучно, но съм щастлива. Това е истината. Искам да бъда твоя съпруга. Всеки ден. Всеки ден, когато слънцето изгрява, искам да ставам като съпругата на Шаваад. Няма да приема никой друг. Вече не съм дете. Знам какво искам.

Шаваад изчака малко. Той се наведе напред, сякаш внезапно някакъв товар се стовари върху тила му. Тя помисли, че ще продължи да мълчи. Но той проговори. Съвсем тихо.

— Понякога, докато се моля или си повтарям думите на Елкезай, започвам да си мисля за теб. Ти не си моят бог, но ти си в мислите и в сърцето ми повече, отколкото са Елкезай и Христовите ангели. Ако моят баща и чичовците ми го знаеха, щяха да ме изоставят в пустинята без глътка вода! И щяха да са прави. Нека да ми простят, ако е възможно!

Той замълча. Зиновия усети, че също трябва да замълчи.

Тя затвори очи, за да може той да продължи да говори, без да се страхува от погледа й. Но тя усети, че той се изправя. Чу влаченето на босите му крака по меката трева, докато се отдалечаваше. Прошумоля вода. Тя разбра, че той си мокреше челото, устните. Каза монотонно няколко думи. Направи движенията за пречистване, които елкезаитите си налагат, когато са нарушили законите си.

Тя се уплаши, че той пак ще се отдалечи. Отвори отново очи и го видя клекнал на известно разстояние. Този път той започна да говори, гледайки я:

— Аз не мога да бъда твой съпруг. Ти си богата, а аз съм беден.

— Не! Напротив – възрази Зиновия. – Аз съм богата за двама!

Той поклати глава, събра малка купчинка пясък и я разпиля с опакото на ръката си.

— Твоят баща не мисли за мен, а моят не мисли за теб. Един елкезаит не е подходящ за момиче от племето маазин. Знаеш го добре.

— С теб не е същото. Моят баща ти е прекалено задължен.

— Не достатъчно, за да се оженя за дъщеря му.

— Шаваад!

Тя се изсмя високо.

— Шаваад, баща ми прави това, което аз искам!

Той пак поклати глава.

— Моят не. Той не прави нищо, което е против нашите закони. Той няма да ме даде.

Тези думи бяха прекалено тежки както за единия, така и за другия. Шаваад заговори подигравателно.