Каменният кръг [bg]

Щом влязох в салона, открих, че импровизираното легло го няма, а Джейми, избръснат и с чиста нощна риза, се е изтегнал на дивана под завивката, лявата му ръка беше в клуп, а около него имаше четири-пет деца. Те бяха подкарвани от Джанет, Младия Иън, Иън и един усмихнат млад мъж, който беше истински Фрейзър, ако съдеше по формата на носа му, но иначе не приличаше много на малкото момче, което бях видяла в Лалиброх преди двайсет години.

— Ето я! — възкликна Джейми с удоволствие при появата ми и всички в стаята се обърнаха към мен с изражения, вариращи от радостно приветствени до зяпнали от изненада.

— Помниш ли Младия Джейми? — попита големият Джейми, като кимна към високия, широкоплещест млад мъж с къдрава черна коса и мърдащо вързопче в ръцете.

— Помня тези къдрици — усмихнах се аз. — Останалото малко се е променило.

Младия Джейми ми се ухили.

— Аз те помня добре, лельо — каза той, дълбокият му глас бе като добре отлежал ейл. — Ти ме слагаше на коляното си и играехме на Десет малки прасенца с пръстите ми.

— Не може да бъде — казах аз, като го погледнах с изумление. Макар че хората не се променят много между двайсетте и четирийсетте си години, определено го правят между четири и двайсет и четири.

— Сигурно може да го правиш и с Бенджамин — предложи Младия Джейми с усмивка. — Ще се сетиш как ставаше. — Наведе се и внимателно положи вързопчето в ръцете ми.

Едно кръгло личице погледна към мен с недоумението, типично за бебетата. Бенджамин изглеждаше леко объркан от моята поява в полезрението му, но не възрази. Вместо това отвори малката си розова уста много широко, пъхна вътре юмрука си и започна да го дъвче замислено.

Едно малко русо момченце с домашно тъкани панталонки се наведе върху коляното на Джейми и ме загледа с почуда.

— Коя е тази, деди? — попита със силен шепот.

— Това е пралеля ви Клеър — каза сериозно Джейми. — Чувал си за нея, нали?

— О, да — каза момченцето, като закима трескаво. — Като баба ли е стара?

— Дори по-стара — кимна тържествено Джейми. Момчето ме позяпа малко, после се обърна към Джейми и се намръщи.

— Стига, деди! Тя не изглежда стара като баба! Няма никакво бяло в косата си!

— Благодаря ти, дете — казах аз и му се усмихнах.

— Сигурен ли си, че е нашата пралеля Клеър? — продължи момченцето, като ме гледаше със съмнение. — Мама казва, че пралеля Клеър май е била вещица, но тази дама не прилича на вещица. Няма нито една брадавица на носа си, нали виждам!

— Благодаря — повторих аз малко по-сухо. — И как ти е името?

Той внезапно се засрами при този директен въпрос и зарови глава в ръкава на Джейми, без да отговори.

— Това е Ангъс Уолтър Едуин Мъри Кармайкъл — отвърна Джейми вместо него, като разроши копринената руса коса. — Най-големият син на Маги, наричан от всички Уоли.

— Ние го наричаме Сополанко — каза дребно червенокосо момиченце, което стоеше до коляното ми. — Защото човката му е все запушена със сополи.