Каменният кръг [bg]

Джейми се смръщи на сестра си, наклонил глава назад на дивана.

— Казах ти, Джени, не се страхувам от Хобарт Макензи — каза рязко. — Проклет да съм, ако избягам от него!

Тя изви вежди, докато гледаше студено брат си.

— О, тъй ли? Не се страхувахме и от Лери и виж докъде я докара! — Тя кимна към ръката му в клупа.

Джейми изви устни.

— О, да, така си е. От друга страна, нали знаеш, че в тоя край оръжията са по-малко и от зъбите на кокошка. Не мисля, че Хобарт ще дойде и ще ми поиска пищова назаем, за да ме простреля.

— Няма да си прави труда; просто ще влезе и ще ти разпори гушата, тъпак такъв! — сопна се тя.

Джейми се засмя, докато тя го гледаше кръвнишки. Реших, че е моментът да ги прекъсна:

— Кой е този Хобарт Макензи и защо ще иска да ти разпори гушата?

Джейми се обърна към мен, очите му още светеха от веселие.

— Хобарт е брат на Лери, сасенак. А колкото до разпарянето…

— Лери го е извикала от Кинуолис, където той живее — прекъсна го Джени — и му казала за… това. — Тя махна с ръка към мен, Джейми и цялата нелепа ситуация.

— Иска да каже, че Хобарт е решил да намине и да изличи петното от честта на сестра си, като изличи мен — обясни Джейми. Той като че ли смяташе тази мисъл за забавна. Но на мен не ми изглеждаше такава, както и на Джени.

— Ти не се ли притесняваш от него? — попитах.

— Разбира се, че не — каза той леко подразнен. Обърна се към сестра си. — За бога, Джени, нали го знаеш Хобарт Макензи! Не може да заколи и прасе, без да си отсече крака!

Тя го огледа от глава до пети, явно преценяваше способностите му да се защитава срещу един некомпетентен нападател и неохотно заключи, че може и да се справи, дори с една ръка.

— Мммфффмм — каза тя. — Ами ако дойде и ти го убиеш? Тогава?

— Тогава ще е мъртъв, предполагам — каза сухо Джейми.

— И ще те обесят за убийство — изстреля тя, — или ще трябва да бягаш, а цялата рода на Лери ще те гони. Искаш да започнеш кръвна вражда, така ли?

Джейми присви очи към нея и приликата между тях се засили.

— Искам — рече той с преувеличено търпение — си закуската. Смяташ ли да ме храниш, или ще изчакаш да припадна от глад, а после ще ме скриеш в дупката на свещеника, докато Хобарт си тръгне?

На лицето на Джени раздразнението се бореше с хумора, докато тя се взираше в брат си. Както обикновено при Фрейзър, хуморът победи.

— Добра идея — усмихна се тя неохотно. — Ако не мога да завлека упорития ти задник дотам, ще те претрепя лично. — Тя поклати глава и въздъхна.

— Добре, Джейми, да бъде на твоята. Но няма да ми цапаш хубавия турски килим, разбра ли?

Той я погледна и изкриви уста.