Каменният кръг [bg]

— Танцувахме цялата нощ, понякога с други, но предимно заедно. Призори, когато още будните отидоха в другия край на къщата, за да видят какви поличби е донесла Новата година, ние също излязохме. Неомъжените жени по ред се завъртат и влизат през вратата със затворени очи, после се завъртат отново и отварят очи, а това, което видят първо, е поличба за мъжа, за когото ще се омъжат.

Много се смели, докато гостите, разпалени от уискито и танците, се блъскали на вратата. Лери изостанала, зачервена и смееща се, и казала, че тази игра е за младите момичета, а не за жени на трийсет и четири години, но останалите настояли и тя опитала. Завъртяла се три пъти по часовниковата стрелка, отворила врата, пристъпила навън в студената зора и се завъртяла отново. И когато отворила очи, те спрели на лицето на Джейми, изпълнени с очакване.

— И така… тя беше вдовица с две деца. Имаше нужда от мъж, беше съвсем просто. Аз се нуждаех… от нещо. — Взираше се в огъня, където ниският пламък потрепваше сред червената жарава на торфа, която излъчваше топлина, но малко светлина. — Реших, че можем да си помогнем взаимно.

Оженили се тихо в Балриган и той се преместил с малкото си притежания там. След по-малко от година се изнесъл отново и отишъл в Единбург.

— Какво се случи, за бога? — попитах много любопитна.

Погледна ме някак безпомощно.

— Не мога да кажа. Не че нещо се обърка, не точно… просто нищо не беше наред. — Потърка се между веждите. — Заради мен мисля; аз бях виновен. Винаги я разочаровах някак. Сядаме да обядваме и внезапно очите ѝ се напълват със сълзи и става от масата разплакана, а аз седя там и нямам никаква представа какво лошо съм казал или направил.

Сви юмрук върху завивката, после го отпусна.

— Господи, никога не знаех какво да я правя, какво да ѝ кажа! Каквото и да кажех, по-лошо ставаше и имаше дни — не, седмици! — когато не ми продумваше, само се извръщаше, щом се приближа, и започваше да се взира през прозореца, докато не си отида.

Пръстите му проследиха драскотините по шията. Вече бяха почти завехнали, но следите от нокти личаха на бледата му кожа. Погледна ме дяволито.

— Ти никога не си се държала така, сасенак.

— Не ми е в стила — съгласих се, леко усмихната. — Ако съм ти ядосана, със сигурност ще разбереш защо.

Той изсумтя и легна пак на възглавниците. И двамата помълчахме. После каза, вгледан в тавана:

— Мислех си, че не ща да знам какво е било… с Франк. Но май съм сбъркал.

— Ще ти кажа всичко, което искаш да знаеш. Но не точно сега. Сега е твой ред.