Каменният кръг [bg]

— Tais-toi![20] — каза той подразнено.

Хю се сви и нададе пискливо блеене от изумление, когато зелката отскочи от рошавия му гръб. После възвърна донякъде достолепието си и изприпка настрани, а тестисите му се развяваха с царствено негодувание. Стадото му, нали са си овце, се помъкна след него с хор от недоволно блеене.

Фъргъс ги изгледа злостно.

— Безполезни, шумни, миризливи твари — каза той. Доста неблагодарно според мен, като се имаше предвид, че шалчето и чорапите му със сигурност бяха изпредени от тяхната вълна.

— Радвам се да те видя отново, Фъргъс — казах аз, пренебрегвайки настроението му. — Джейми знае ли, че си се върнал? — Чудех се доколко е запознат с последните събития и дали току-що е пристигнал в Лалиброх.

— Не — каза неспокойно. — Сигурно трябва да му кажа, че съм тук. — Въпреки това не тръгна към къщата, а продължи да се взира в калта на ограждението. Явно нещо го тормозеше; надявах се да не е свързано със задачата му.

— Откри ли господин Гейдж? — попитах.

Той гледа безизразно за миг, после на слабото му лице проблесна оживление.

— О, да, милорд беше прав; отидох с Гейдж да предупредя другите членове на Обществото и после в една кръчма, където щяха да се срещнат. Разбира се, там чакаха и акцизни, но предрешени. И може би ще чакат толкова дълго, колкото приятеля им в бъчвата, ха-ха!

Искрата на свирепо веселие угасна в очите му и той въздъхна.

— Не можеше да се очаква, че ще ни платят за брошурите, разбира се. И макар че пресата е спасена, Бог знае кога ще може милорд пак да започне работа.

Говореше с такава печал, че се изненадах.

— Но ти не помагаш в печатането, нали? — попитах.

Той сви рамо и рече:

— Не може да се каже, че помагам, милейди. Но милорд бе достатъчно добър да ми позволи да вложа част от моя дял от печалбите от брендито в печатницата. След време щях да стана пълноправен партньор.

— Разбирам — казах със съчувствие. — Имаш ли нужда от пари? Може би аз…

Той ме погледна с изненада, после усмивката показа съвършените му квадратни зъби.

— Благодаря ви, милейди, но не. Аз нямам нужда от много, стига ми. — Потупа страничния джоб на палтото си.

Замълча, смръщен, и пъхна и двата си юмрука дълбоко в палтото.

— Нее… — каза бавно. — Само дето… печатарството е почтен занаят, милейди.

— Сигурно — казах, леко объркана. Той усети тона ми и се усмихна мрачно.

— Работата е там, милейди, че докато един контрабандист може да изкара достатъчно, за да издържа съпруга, контрабандата няма да впечатли родителите на младата дама като почтено поприще.

— Охо — казах аз, всичко ми се изясни. — Искаш да се ожениш? За почтена млада дама?

Той кимна, малко смутено.

— Да, мадам, но майка ѝ не ме харесва.

Не можех да виня майката на дамата при тази ситуация. Фъргъс беше хубавец и чаровник, който можеше да спечели сърцето на едно младо момиче, но му липсваха някои неща, които биха впечатлили по-консервативните шотландски родители — като имот, приход, лява ръка и фамилно име.