Произход на политическия ред [bg]

Хората във всички човешки общества създават ментални модели на реалността. Тези ментални модели приписват причинно– следствена връзка на различни, много често невидими фактори, чиято функция е да направят света по–понятен, предсказуем и удобен за манипулиране. В ранните общества тези невидими сили са духове, демони, богове или природата; днес те са абстракции като гравитация, радиация, личен икономически интерес, социални класи и т.н. Всички религиозни вярвания представляват мисловен модел на реалността, в който наблюдаваните събития се приписват на или причиняват от невидими или смътно забележими сили. От времето на Дейвид Хюм[208] сме наясно, че каузалността не може да бъде потвърдена единствено с помощта на емпирични данни. С развитието на съвременните естествени науки обаче чрез контролирани експерименти или статистически анализ се придвижваме към теории за каузалността, които по–трудно могат да бъдат подправени. С по–добри начини за проверка на теориите за каузалността хората могат по–успешно да манипулират своята среда, използвайки например торове и напояване вместо кръв от жертвоприношения за увеличаване на добивите. Но всяко познато човешко общество създава някакъв вид причинно–следствен модел на реалността, което ни навежда на мисълта, че това е по– скоро естествена, а не придобита способност.

Колективните ментални модели – най–вече тези, които приемат формата на религия – са решаващи за мащабни колективни действия. Колективните действия, базирани единствено на рационален користен интерес, далеч не могат да обяснят адекватно реално съществуващите на този свят социално сътрудничество и алтруизъм. Религиозната вяра мотивира хората да извършват неща, които не биха сторили, ако се интересуваха единствено от ресурси или материално благополучие, какъвто е случаят с възхода на исляма в Арабия през VII в. Споделянето на вяра и култура укрепва сътрудничеството чрез възникването на общи цели и благоприятства колективното решаване на общи проблеми.

Поради религиозните конфликти в съвременния свят мнозина имат враждебно отношение към религията и я възприемат като източник на насилие и нетолерантност. В един свят на припокриващи се и многочислени религиозни среди това очевидно би могло да е вярно. Но те пропускат да преценят религията в нейния по–широк исторически контекст като решаващ фактор за възникването на широко социално сътрудничество, което превъзхожда роднинството и приятелството като източници на социални взаимоотношения. Още повече че светски идеологии като марксизма, ленинизма и национализма, които заемат мястото на религиозните убеждения в много съвременни общества, могат да бъдат и са не по–малко разрушителни с крайните вярвания, които пораждат.