Вълчето братство
- Автор: Волвертон Дэйв
- Серия: the runelords #2
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вълчето братство». Краткое содержание книги:
Радж Атън, владетелят на Индопал, се стреми да постави целия свят на колене, като унищожава безогледно всеки, който застане на пътя му.
Младият принц Габорн Вал Ордън успешно се противопоставя на Вълчия господар Атън. Но докато двамата се подготвят за решителна битка, армиите на един древен и неумолим враг извират от самите недра на Земята.
Ударът за миг смрази чудовището от болка, или може би го разгневи.
Но халата пак замахна със славния си чук — осемстотин фунта стомана в края на дългия двайсет стъпки прът и Ерин чу предупреждението на Земния крал.
Прътът се стовари върху рамото й, отхвърли я от земята и я завъртя като вретено. Халата надигна лапата си в юмрук, готова да я смаже.
Селинор скочи над Ерин, замахна и удари звяра между дихателните плочи. Ударът му не беше достатъчно мощен — от корема на чудовището не се изсипаха вътрешности.
Халата изсъска и отстъпи.
Селинор скочи напред и нанесе втори удар. Този път вътрешностите на халата се изсипаха като мръсен порой, чудовището отскочи назад и се блъсна в друго.
Принцът на Южен Кроудън се обърна, сграбчи ръката на Ерин, надигна я и каза:
— Две!
Ерин се изчерви — може би от унижение.
Габорн довърши руната на Земното разрушение, вдигна юмрук и погледна нагоре.
Халите налитаха с ужасен грохот, тъпчеха бойците му, притискаха ги.
Вляво от него едно чудовище премаза някого със славния си чук. Тялото се превъртя два пъти във въздуха и полетя в дъга право към Габорн.
Селинор вдигна щита си, хвърли се пред Габорн, но трупът го блъсна и го събори на земята.
Всичко почерня.
В гаснещата светлина
Сафира запя с гласа на родната си земя, на тулистански, и тъй като притежаваше хиляди дарове на Глас, песента й закънтя по-силно от всичко, пято някога от простосмъртен.
Толкова красива бе песента й, че Радж Атън погледна от стената на замъка, откъдето бе наблюдавал гибелния щурм на Габорн.
Времето сякаш замря.
Толкова силна бе песента й, че даже на провлака много от халите се извърнаха и пипалата им се развяха във въздуха, сякаш се мъчеха да разгадаят дали гласът й представлява някаква нова заплаха, на която трябва да се опълчат.
За миг грохотът на битката заглъхна и мъжете се вслушаха в златния глас на Сафира.
Разбира се, повечето от мъжете на Роуфхейвън не можеха да разберат думите на Сафира. Тулистан беше малка държавичка в Индопал, незначителна. Човек можеше да я прекоси от граница до граница за два дни и една нощ. Но умолителният тон на младата жена порази Радж Атън до дъното на душата, накара го да закопнее да… да направи всичко, каквото и да е, за да утеши любимата си.
Тя седеше на коня си на хълма, а земята под нея бе почерняла от хали. В последните лъчи на деня роклята й с цвят на лавандула приличаше на тънък воал, едва скриващ съвършената й красота.
Грееше като най-първата и най-ярка звезда в среднощното небе, и навсякъде около себе си Радж Атън чу хрипливото вдишване на хиляди мъже, зяпнали от удивление.
Радж Атън моментално разбра какво бе направил Габорн. Разбра, че обаянието на всички негови конкубинки, на най-красивите жени от всички страни, които бе завладял, са събрани в едно. Чу сладостта на всеки мелодичен глас в харема си.
Сафира пееше най-обикновена люлчина песен.
Беше я пяла на първородния му син, Шанди, когато го залюля за първи път, преди пет години — преди свободните рицари да го убият, за да отърват света от потомството на Радж Атън.
Мелодията не беше изкусна, нито посланието й — сложно. Но все пак трогна Радж Атън до дъното на душата му.
От всички мъже, които чуха тази песен, единствено Радж Атън разбра нейното послание. „Разбирам твоята омраза и гняв — казваше тя. — Разбирам ги и аз също ги изпитвам. Не съм забравила нашия син. Но сега ти трябва да се откажеш от гнева си.“
После Сафира призова на несъвършения си роуфхейвънски:
— Господарю мой Радж Атън, моля те да спреш тази война. Земния крал ме моли да ти донеса това послание: „Врагът на моя братовчед е мой враг“. Хора на Мистария, хора на Индопал — обединете се!
Тя махна с ръка на Радж Атън и в настъпилата тишина халите около нея се отзоваха и пристъпиха нагоре по хълма, привлечени сякаш от призива й.
Евнусите телохранители на Сафира — най-добрите от Непобедимите му — се втурнаха от двете й страни надолу, щом тя препусна на север, към силите на Габорн, на половин миля разстояние.
Твърде много хали имаше пред нея. Огромните чудовища стояха гръб до гръб около жалката армия на Земния крал, образували здрава стена. Радж Атън знаеше, че въпреки всичката сила на нейния кон тя няма да може да пробие през тази стена.
Тя го разбираше, естествено. Но въпреки това препускаше към гибелта, към сърцето на урагана.
Искаше да го привлече насила. Щом не искаш да дойдеш, за да спасиш него, ела тогава поне да спасиш мен, говореха действията й.