Ловците
- Автор: Грифин Уилям
- Серия: The Presidential Agent #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловците». Краткое содержание книги:
Две жестоки убийства и милиони откраднати долари в скандала „Петрол срещу храни“ отвеждат Кастило и екипа му в отдалечено имение в Уругвай, където един от участниците в скандала е убит пред очите им. Кой е виновникът? Вероятно това са хората, готови да рискуват всичко, за да опазят тайните си. Въпреки това са оставили следа, която насочва ловците на Кастило към неочаквани разкрития. Лично президентът на Съединените щати е дал на ловците картбланш да стигнат до дъното на заговора.
„Две“, помисли си Кастило, докато Солес се пресягаше за другата.
Беемвето обиколи подземния гараж и паркира на заден срещу тях.
Нищо не се случи.
Кастило позвъни на Брадли от мобилния и натисна копчето за говорител.
— Лестър — започна тихо той, — върви в хотела, огледай какво става и дали Певснер и горилите му не са вече на бара.
— Слушам, господине. Позволете да предложа нещо, господине. Мога да се отбия на „Информация“, за да съобщя, че автомобилът на някого си е готов и чака, за да не ме гледат подозрително, че се мотая във фоайето.
— Браво, Лестър. Напълно прав си.
Кастило затвори, разсмя се и поклати глава.
— Не бъди толкова самодоволен, шефче — обади се Дешамп. — Малкият е прав.
— Обикновено е прав — отвърна Кастило. — Дори не се бях сетил.
През следващите четири минути не се случи нищо, затова им се стори, че е минало много повече време.
— Лестър се връща. — Солес посочи Брадли, който крачеше бодро към беемвето.
— Ето ги Певснер, Янош и горилата — обади се Дешамп и посочи с брадичка мерцедеса, който се спускаше по рампата. — Значи все пак дойде.
— Нека паркират, слязат и отиваме при тях — нареди Кастило. — „Здрасти, Алекс! Колко е малък светът“.
Огромният черен мерцедес обиколи гаража. Заради тъмните стъкла на беемвето околните можеха да видят единствено Лестър, който би трябвало да чака в колата. Същото важеше и за мерцедеса. Когато мина покрай „Трафика“, Кастило видя единствено Янош. Не бе ясно кой е на задната седалка. Янош не прояви никакъв интерес към вана.
„Това пък какво трябва да означава? Да не би Янош да е примамката, а Певснер да не е вътре?“
Янош паркира на заден близо до будката за плащане. Слезе, заобиколи от дясната страна и отвори задната врата. Александър Певснер слезе и тръгна към тунела, който отвеждаше към хотелската част, последван от Янош.
В същия момент се чу пукот на автоматично оръжие, което прозвуча гръмовно в ниския гараж. Кастило веднага забеляза откъде идва. От белия ван на ЕКО припламваха в оранжево три, може би четири дула.
— По дяволите! — изрева Кастило и скочи от „Трафика“.
Забеляза, че Певснер е проснат на земята, а Янош седи стиснал пистолета си, ранен и замаян.
Кастило насочи „Микро Узито“ към вана на ЕКО, изпразни на два откоса и посегна към втория пълнител.
Последва огън от другата страна на вана ЕКО и той позна звука на „Кар–4“.
„Кой, по дяволите, е това? Дейвидсън или Кенсингтън? Единият сигурно е излязъл от колата, за да покрие вана на химическото“.
Почти веднага след това — преди Алфредо Мунц, стиснал пистолет, да успее да слезе от „Трафика“ — се чуха нови гърмежи от „Кар–4“, някъде съвсем близо до беемвето, последвани от познатия пукот на полуавтоматичен „1911А1 Колт“ .45. Очевидно стреляше опитен човек.
— Прекрати огъня! — прозвуча глас и Кастило позна, че е Дейвидсън.
Ушите на Кастило пищяха, когато хукна да види какво се е случило с Певснер. Дейвидсън също затича — по-предпазливо — към вана на ЕКО, стиснал в готовност „Кар–4“.
Янош все още стискаше пистолета. Погледна учудено Кастило и се строполи. Кастило се отпусна на колене и напипа пулса му. Усещаше се.
„Къде, по дяволите, беше Певснер?“
Макс отговори на въпроса му. Огромното куче ръмжеше гърлено и безуспешно се опитваше да се качи в мерцедеса.
— Излез с вдигнати ръце! — чу се сериозен младежки глас зад Кастило.
Кастило се обърна и забеляза ефрейтор Лестър Брадли, стиснал с две ръце „1911А1 Колт“ .45, насочен към задната седалка на мерцедеса.
„Сега вече знам кой е умелият стрелец“.
— Добре, Макс — нареди Чарли на унгарски. — Долу!
Макс се подчини с неприкрито нежелание, но не престана да ръмжи. Беше оголил огромните си зъби.
— Излез оттам, Алекс — провикна се Кастило.
Щом Макс забеляза движението, веднага скочи.
— По дяволите, Макс, долу!
Александър Певснер се показа.
— Вдигни ръце, мама ти стара! — нареди Брадли.
Певснер се отпусна на колене, след това се изправи и вдигна и двете си ръце.
„Това не е ли страх по лицето на Алекс? Какво го е уплашило толкова? Макс ли? Може би момчето, насочило .45 към челото му. Засега успешно е избягвал куршумите“.
— Няма проблем, Брадли — провикна се Кастило и в същия момент забеляза, че Макс прави крачка напред. — Долу, Макс!
— Може ли да озаптиш това животно, за да се върна при Янош? — попита Певснер.
— Върви — позволи Кастило, насочи пръст към Макс и нареди: — Долу!