По заповед на президента
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По заповед на президента». Краткое содержание книги:
— Никой не може да се отърве от тях, Джордж. Дори и Христос е имал противници.
Прякорът му допадаше. Киноартиста. Не звучеше зле. Ако преди петнайсет години знаеше, че един ден ще го наричат така, може би щеше да се постарае да оправдае прякора. Мисията му беше строго разузнавателна, но най-ценното му оръжие си оставаше личният му чар. За целта изрепетира няколко варианта, но тъй като имаше германска входна виза, реши, че е най-разумно да използва легендата, че е от Франкфурт. От агенцията за автомобили под наем се бе сдобил с великолепен комплект пътни карти — сега всичките бяха разтворени на седалката до него.
Първо се отправи към училището „Сейнт Мери“. Реши да обиколи района два пъти. Към училището водеше само едно шосе. От едната страна се редуваха двуетажни къщи, строени преди тридесетина години. Самото училище се помещаваше в единайсет сгради. Киноартиста знаеше на каква възраст приблизително са бъдещите му жертви, затова лесно отгатна в кои сгради е най-вероятно да ги открие.
В тактическо отношение обаче районът не му се стори подходящ, особено когато забеляза сградата на охраната. Училището бе разположено на голяма площ и това увеличаваше рисковете при отстъпление. Забеляза три големи черни лимузини, очевидно предназначени за пътуванията на неговите обекти и на охраната. Изглеждаха бронирани, а охраната вероятно бе снабдена с модерни автоматични оръжия. В зоната се влизаше и излизаше по единственото шосе — почти един километър до магистралата. А как е охраната откъм брега, запита се Киноартиста и потегли натам. Видя катера на бреговата охрана — малък, но сигурно имаше радиопредавател, а това сериозно объркваше плановете му.
Първоначалните му впечатления никак не бяха оптимистични — достъпът бе силно ограничен, а охраната многобройна и разпръсната. Тъкмо това бе най-опасното. Броят на пазачите беше много по-важен от размерите на площта. Най-трудно е да се пробива отбрана, организирана в дълбочина. Можеше да неутрализира няколко души за броени секунди, но останалите веднага щяха да се притекат на помощ на колегите си. Явно разполагаха с предварително отработени планове за защита, а можеха да повикат на помощ и местната полиция, дори и полицейски хеликоптери. Не, така доникъде нямаше да стигне.
— Господин председател, уважаеми членове на сенатската комисия — почна Джордж Уинстън. — Президентът Райън ме помоли да изоставя временно работата си в моята компания, за да служа на страната като министър на финансите. Позволете ми да ви разкажа с няколко думи за себе си…
— Какво знаем за него? — попита Ед Килти.
— Доста неща. Например, че е интелигентен, упорит, честен. И богат. — „По-богат и от теб“ — помисли си съветникът, но не го каза на глас.
— Бил ли е проучван от службите за сигурност?
— Нито веднъж. Може би се разминал на косъм, но и това не е сигурно. Според сведенията ми този Уинстън винаги играе по правилата. Неговата инвестиционна групировка „Колумб“ се оценява доста високо на борсите заради успешните й операции и почтеността в сделките. Преди осем години един от служителите му бе уличен в опит за мошеничество и Джордж лично се яви в съда, за да свидетелства против него. Освен това заплати щетите от собствения си джоб — цели четирийсет милиона долара. Но онзи измамник получи присъда от пет години. Да, за Райън този Джордж е истинска находка. Не е политик, но на Уолстрийт се ползва с отлична репутация.
— По дяволите! — изруга Ед Килти.
— Господин председател, трябва да се напрани много, още много за икономиката на страната зпочна изявлението си Уинстън, ала внезапно отмести приготвения текст и продължи импровизирано. Или поне така изглеждаше. С лявата си ръка посочи към камарата от сборници със закони. — Погледнете тази маса, огъваща се под тежестта на тези прашни томове. Това са данъчните закони на САЩ. В общото право е валиден принципът, според който незнанието на законите не е основание за защита пред който и да било съдебен състав. Но от този принцип никой досега не е спечелил. Министерството на финансите и Данъчната служба са двете най-могъщи ведомства в страната, които оповестяват тези закони и следят за спазването им. Моля да ме извините, че не споменах за ролята на Сената — много добре ми е известно, че всичките тези закони са гласувани именно тук, в Сената, обаче почитаемите сенатори гласуват именно текстовете, подготвени в Министерството на финансите, като само внасят промени и после ги одобряват, а ние поемаме грижата за изпълнението им в реалния стопански живот на страната. В редица случаи тълкуването на законите се предоставя на служителите от Министерството на финансите, а както всички ние добре знаем, понякога тълкуването на един закон се оказва по-важно дори и от оригиналния текст в закона. За тази цел има създадени специализирани съдебни инстанции за данъчно правораздаване, обаче в крайна сметка се стига до купища прашасали хартии, каквато виждате в момента ето там, на онази маса. Осмелявам се да заявя, и то от тази трибуна, че никой, дори и най-опитните членове на комисията, не е в състояние да се ориентира в тази бумащина, камо ли да извлече някаква полза от нея.