Кралят

– Просто трябваше да направя нещо за тях. Той е добър мъж. Не очаквах нищо в замяна…

Рот излезе от дрешника, облечен в „униформата“ си, и Бет не можеше да не се възхити на гледката. Косата му падаше свободно почти до стегнатото му дупе. Всеки мускул по великолепните му ръце се виждаше съвсем ясно благодарение на впития потник. А коженият панталон…

– Предполагам, че го е тъкала цяла година…

– Някога изобщо ще правиш ли секс с мен? Или трябва да чакам още пет месеца?

Рот се закова.

Но поне Бет знаеше, че я слуша.

– Хайде де, Рот. Както ти казах вчера, аз съм бременна, не съм повредена.

– Ъъъ….

Копнееща за дългата му корава ерекция, тя прикова очи в хълбоците му и загледа как възбудата му приема очертания.

– Е, поне знаем, че все още ме желаеш – подхвърли тя.

– Никога не се съмнявай в това.

– Е, какво ще кажеш за сега? Защото изглеждаш… страхотно. – Погледът ѝ се плъзна по тялото му. – Да не би изведнъж да си станал по-голям? Искам да кажа, това бейзболна бухалка ли е в джоба ти, или просто се радваш да ме видиш? Ела тук и нека те видим какво можеш, здравеняко.

Рот отметна глава назад.

– Бет…

– Какво? Какъв е проблемът… виж, трябва да поговорим за това. Подобно въздържание не е добро за никого от двама ни.

– Там вътре е синът ми, окей? И просто… не ми се струва… правилно.

Бет нямаше намерение да се разсмее, но то се оказа по-силно от нея.

– Съжалявам. – Тя вдигна отбранително ръце, когато Рот се намръщи, сякаш беше ядосан. – Честно, не ти се подигравам.

– Нима?

– Ела тук. – Бет протегна ръце. – И не, няма да те съблазня. Честна дума.

Той се приближи с боси крака, стиснал черните си чорапи в ръка. Изглеждаше нелепо да накараш краля на вампирите да седне и да му дръпнеш една лекция… особено когато беше някой с неговите размери. Ала тя щеше да полудее без сексуалната връзка между тях. Също като него.

– Искам да бъда с теб – започна меко, – но само ако и ти си съгласен. То няма да навреди на бебето… можеш да позвъниш на лекарката и лично да я попиташ. Или пък говори със Зи – двамата с Бела са били заедно по време на бременността ѝ. Тя ми го каза. Говори с когото решиш, че е нужно, но моля те, опи­тай се да го премислиш. Да бъдем заедно, трябва да бъде част от всичко това.

Рот изпука кокалчетата си, сякаш обмисляше думите ѝ, а Бет се загледа в татуировките от вътрешната страна на ръцете му.

Опита се да си представи техния син, покрит със същите символи, и се пресегна, обръщайки едната му ръка, за да може да прокара пръсти по тях.

– И той ли ще има същите татуировки? – Толкова много имена, помисли си Бет. – Или понеже аз съм му майка, няма право…

– Майната му на това. Естествено, че може да ги носи… и ще накарам Ви да ги направи. Но само ако ги иска.

– Учудвам се.

– От?

– Това, колко много искам да го направи. Искам да бъде досущ като теб.

Възцари се дълго мълчание и Рот трябваше да се прокашля, преди най-сетне да проговори:

– Това е най-невероятният комплимент, който съм получавал някога.

– Не знам… просто мисля, че ти си съвършеният мъж.