Панаир на суетата (роман без герой)

След като спечели с такава лекота доброжелателството на дъщерята, неуморимата малка жена напрегна сили да получи благоволението и на величествената лейди Саутдаун. Щом намери нейно сиятелство сама, Ребека веднага я нападна с въпроса около отглеждането на децата и каза, че собственото й малко момче е било спасено благодарение на големите дози каломел, когато всички лекари в Париж вече смятали горкото детенце за загубено. После тя спомена как била слушала за лейди Саутдаун от онзи прекрасен човек, преподобният Лорънс Грилс, глава на черквата в Мейфеър, която често посещавала. Загатна също как житейските обстоятелства и нещастията са променили твърде много възгледите й; и как се надява, че миналите грешки и празен живот няма да я лишат от способността да се занимава с по-сериозни мисли за в бъдеще. Тя разправи как преди години е била много задължена на мистър Кроли за даденото й от него религиозно възпитание, спомена за «Перачката на Финчли Комън», която й принесла голяма полза, и запита за лейди Емилия, даровитата авторка на тази книга, която сега бе станала лейди Емилия Хорнблоуър и живееше в Кейп Таун, където съпругът й хранеше големи надежди да добие званието епископ на Кафрария.

И като венец на всичко след погребението тя се почувствува твърде развълнувана и отпаднала и затвърди доброто разположение на лейди Саутдаун към себе си, като й поиска медицински съвет. Нейно сиятелство не само й го даде, но освен това, облечена в нощна дреха и прилична на лейди Макбет повече от всякога, тя влезе вечерта в стаята на Беки с цял сноп от любимите си трактати и лично приготвено от нея лекарство, което настоя мисис Родън веднага да изпие.

Беки взе най-напред трактатите и започна да ги разглежда с голямо любопитство, като увлече графинята в разговор за тях и за благоденствието на душата си, чрез което се надяваше да избегне приготвеното за тялото й лекарство. Но след като религиозните теми се изчерпаха, лейди Макбет продължаваше да стои в стаята на Ребека и я чакаше да изпразни също така и чашата. И клетата мисис Родън се принуди да си придаде благодарствен вид и да погълне питието под носа на несломимата стара графиня, която най-после остави жертвата си с благословия.

Тя не утеши много мисис Родън, Физиономията й бе доста особена, когато Родън влезе и научи какво се е случило. И изблиците му на смях бяха тъй буйни, както обикновено, когато Беки му описа много хумористично случката, без да скрива комичността на положението, в което бе изпаднала, макар че случилото се беше в неин ущърб, и му разправи как станала жертва на лейди Саутдаун. По-късно, когато Родън и жена му се прибраха в Лондон, лорд Стейн и синът й много пъти се смяха на тази истории. Беки им изигра цялата сценка. Тя си сложи нощна шапчица и халат. Произнесе им проповед важно и сериозно; държа им слово върху благотворното действие на лекарството, което уж щеше да даде, като имитираше старата графиня с такава тържественост и тъй сполучливо, та просто бихте помислили, че думите излизат под римския нос на самата лейди Саутдаун. «Представете ни графинята и черното лекарство» — повтаряха често хората в малката приемна на Беки. И за пръв път в живота си графиня Саутдаун стана забавна за другите.