Панаир на суетата (роман без герой)
- Автор: Теккерей Уильям Мейкпис
- Год: 1985
- Язык: болгарский
- Год: Издателство: «Христо Г. Данов»
- Переводчик: Нели Доспевска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Панаир на суетата (роман без герой)». Краткое содержание книги:
С пищната картина на светския живот на английската аристокрация, Уилям Текери разкрива пред нас истинския «панаир на суетата». Свят, в който любовта е по сметка, а щедростта от егоистични подбуди. Един «роман без герой», където дори и най-симпатичният персонаж си има своите недостатъци, а най-лошият — своите добри черти.
С тънко чувство за хумор, голяма доза сарказъм и ирония авторът разкрива пред нас преструвките, фалшивите идеали и пресметливостта на тогавашното общество. Но именно това прави творба валидна и в наши дни…
«Щастливи ли сме в този свят? Колко от нас са постигнали желанията си? И ако да, намерили ли са покой?»
Сър Пит отсъди правилно, че тъща му няма да напусне дома им. Тя се задоволи да пази тържествено и гробно мълчание, когато се намираше в присъствието на Пит и на бунтовнически настроената му съпруга, и да плаши малките в детската стая с мрачното си като на призрак държане. Едва доловимо поклащане на перата на главата й поздрави за добре дошли Родън и жена му, когато тези блудни чеда се върнаха при своето семейство.
Откровено казано, нейната хладност не ги засегна ни най-малко. Засега нейно сиятелство имаше за тях второстепенно значение — двамата държаха главно на посрещането, което щяха да им окажат царуващите им брат и снаха.
Пит се приближи с малко поруменяло лице, разтърси братовата си ръка и поздрави Ребека с ръкуване и с много нисък поклон. Но лейди Джейн взе и двете ръце на съпругата на девера си и я целуна сърдечно. Прегръдката й докара сълзи под клепките на малката авантюристка, а ние знаем, че очите й много рядко се кичеха с подобни украшения. Тази искрена проява на нежност и доверие я трогна и зарадва, А Родън, поощрен от това държане на снаха си, засука мустаци и си позволи да поздрави лейди Джейн с целувка, която накара нейно сиятелство силно да се изчерви.
— Дяволски мила женичка е тази лейди Джейн — отсъди той, когато остана насаме с жена си. — И Пит е понадебелял и много добре играе ролята на господар на имението.
— Да, защото може да си позволи подобно нещо — каза Ребека и се съгласи по-нататък с мнението на съпруга си, че «тъщата е знаменита бабичка и че сестрите са станали доста хубавички девойки».
Тях също бяха извикали от училище, за да присъствуват на погребалната церемония. Изглежда, че за да се подчертае благородството на имението и семейството, както и тяхната грандиозност, Пит Кроли бе решил да събере колкото е възможно повече хора в черно. Всички слуги и прислужнички, старите жени от бедняшкия дом, на които покойният сър Пит бе отнел голяма част от полагаемата им се издръжка, семейството на клисаря, както и всички подведомствени лица на имението и на пасторския дом бяха облечени в жалейни дрехи. Прибавете към тези и хората на погребалния разпоредител — най-малко двадесетина души — с креп на ръцете и около шапките, които допринасяха твърде много за пищността на голямото погребално зрелище. Но те са само фигуранти в нашата драма; и тъй като не им е отредено нито да кажат, нито да направят нещо, би трябвало тук да им отделим съвсем незначително място.
По отношение на зълвите си Ребека не показа, че е забравила предишното си положение на тяхна възпитателка и си го припомни открито и искрено, като ги запита много сериозно за училищните им занимания и им каза, че много често е мислила за тях и жадува да узнае как прекарват. И наистина, ако се съдеше по приказките й, човек би предположил, че след като ги бе напуснала, мисълта за тях е стояла на първо място в съзнанието й и непрестанно е поддържала интерес към живота им. Така поне предположиха лейди Кроли и младите й зълви.
— Много малко се е променила в тези осем години — каза мис Розалинд на мис Вайолет, когато се приготовляваха за вечеря.
— Тези червенокоси жени винаги изглеждат много добре — отвърна другата.
— Косата й сега е доста по-тъмна от по-рано; струва ми се, че я боядисва — прибави мис Розалинд. — Понапълняла е и изобщо изглежда по-добре — продължи мис Розалинд, която беше доста склонна към напълняване.
— Поне не си дава важност и не забравя, че едно време беше наша възпитателка — каза мис Вайолет, като намекваше с това, че всички възпитателки трябва да знаят добре мястото си и съвсем забравяше, че самата тя е внучка, освен на сър Уолпол Кроли, но и на мистър Даусън, от Мъдбъри, така че на герба си имаше кофа за въглища. В Панаира на суетата човек всеки ден среща такива хора с най-добри намерения, които проявяват подобна склонност да забравят известни обстоятелства.
— Не може да е вярно онова, което момичетата от пасторския дом казваха, че майка й била оперна балерина…
— Човек не е виновен за потеклото си — отвърна с голямо свободомислие Розалинд. — И аз съм съгласна с брат ни, че тъй като ни е станала роднина, ние, разбира се, сме длъжни да й оказваме нужното внимание. Леля Бют няма защо да приказва. Тя желае да омъжи Кети за младия Хупър, търговеца на вино, и го кара на всяка цена лично да отива в пасторския дом за поръчки.
— Чудя се дали лейди Саутдаун ще си отиде; тя се държа много хладно с мисис Родън — каза другата.
— Много ми се иска да се махне. За нищо на света няма да прочета «Перачката на Финчли Комън» — закле се Вайолет. След този разговор, като избягнаха да минат през коридора, в дъното на който се намираше стаята, където бе положен ковчег с двама пазачи край него и непрестанно горящи свещи наоколо, тези малки девойки слязоха долу на семейната вечеря, за която звънецът удари както обикновено.