Панаир на суетата (роман без герой)
- Автор: Теккерей Уильям Мейкпис
- Год: 1985
- Язык: болгарский
- Год: Издателство: «Христо Г. Данов»
- Переводчик: Нели Доспевска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Панаир на суетата (роман без герой)». Краткое содержание книги:
С пищната картина на светския живот на английската аристокрация, Уилям Текери разкрива пред нас истинския «панаир на суетата». Свят, в който любовта е по сметка, а щедростта от егоистични подбуди. Един «роман без герой», където дори и най-симпатичният персонаж си има своите недостатъци, а най-лошият — своите добри черти.
С тънко чувство за хумор, голяма доза сарказъм и ирония авторът разкрива пред нас преструвките, фалшивите идеали и пресметливостта на тогавашното общество. Но именно това прави творба валидна и в наши дни…
«Щастливи ли сме в този свят? Колко от нас са постигнали желанията си? И ако да, намерили ли са покой?»
Работата е там, че Пит Кроли бе научил наизуст всяка дума от писмото и го беше проучил подробно и издълбоко с дипломатическа дискретност, дълго преди да намери за добре да го съобщи на изпълнената си с удивление жена.
Това писмо, с огромни черни бордюри и печат, бе съответно изпратено от сър Пит Кроли на неговия брат, полковник в Лондон. Родън Кроли се зарадва само наполовина, когато го получи. «Каква ли полза, ако отидем в онова глупаво място? — разсъждаваше си той. — Не ще мога да понеса да оставам самичък с Пит след вечеря, а пътуването с коне дотам и обратно ще ни струва двадесет лири стерлинги.»
Той занесе писмото на Беки горе в спалнята й, както постъпваше при всичките си трудности. Подаде й го заедно с шоколада, който всяка сутрин й приготвяше и поднасяше.
Родън сложи таблата със закуската и писмото на тоалетната масичка, пред която Беки седеше и решеше русата си коса. Тя взе жалейното послание и като го прочете, скочи от стола си и извика: «Ура!» — размахвайки листа над главата си.
— Ура? — каза Родън, като се чудеше на малката фигура, която подскачаше наоколо в развяващата се фланелена сутрешна роба, с разчорлени светли къдрици. — Той не ни е оставил нищо, Беки. Аз получих своя дял, когато станах пълнолетен.
— Никога няма да станеш пълнолетен, глупчо такъв — отвърна Беки. — Изтичай сега до мадам Бурной, тъй като ми са необходими жалейни дрехи, и си сложи черна жилетка и креп на шапката. Впрочем струва ми се, че нямаш такава; поръчай си и кажи да ти я донесат утре, за да можем да тръгнем в четвъртък.
— Да не би да възнамеряваш да отидем? — възрази Родън.
— Разбира се, че възнамерявам. Целта ми е лейди Джейн да ме представи догодина в двореца; а брат ти ще ти даде място в парламента, глупавичко същество; и лорд Стейн ще има твоя глас и своя, скъпо мое баламче; и да станеш секретар на Ирландия или губернатор на Западно-индийските острови, или консул, или нещо подобно.
— Пътуването с дилижанса ще ни струва доста множко — мърмореше Родън.
— Бихме могли да отидем с каретата на Саутдаун, която би трябвало да присъствува на погребението, тъй като той е роднина на семейството. Но не — смятам да отидем с дилижанса. Това ще им хареса повече. Ще изглеждаме по-смирени…
— И Роди ще дойде, нали? — запита полковникът.
— Нищо подобно; защо да плащаме за още едно място? Вече е твърде голям, за да го вместим помежду ни. Нека си остане в детската стая и Бригс ще му ушие черно костюмче. А сега върви и направи каквото ти казах. Най-добре ще е да кажеш на твоя прислужник Спаркс, че старият сър Пит се е поминал и че когато работите се уредят, и ти ще получиш значителна сума. Той ще съобщи това на Реглс, който настоява да му се плати, и новината ще успокои клетия Реглс. — И след това Беки започна да пие шоколада си.
Вечерта, когато верният лорд Стейн пристигна, той завари Беки и компаньонката й, не друга, а нашата приятелка Бригс, заети да разпарят, режат и преправят най-различни черни материи, подходящи за тъжното събитие.
— Мис Бригс и аз сме обхванати от скръб поради смъртта на нашия татко — каза Ребека. — Сър Пит Кроли е починал, милорде. Цяла сутрин сме си късали косите, а сега късаме старите си дрехи.
— О, Ребека, как можете да… — бяха единствените думи, които Бригс беше в състояние да каже, като вдигна очи нагоре.
— О, Ребека, как можете… — повтори като ехо милордът. — Значи, онзи стар мошеник е умрял, така ли? Той би могъл да получи перска титла, ако беше постъпвал по-разумно. Мистър Пит почти бе успял да му я спечели; но той всякога изменяше на партията си точно в най-неподходящия момент. Ех, какъв стар подлец беше той!
— Сега можех да бъде вдовица на същия този стар подлец — каза Ребека. — Мис Бригс, не си ли спомняте, когато надзърнахте през ключалката и видяхте как сър Пит бе коленичил пред мене?
Мис Бригс, нашата стара приятелка, поруменя силно при този спомен; и се зарадва твърде много, когато лорд Стейн й заповяда да слезе долу и да му направи чаша чай.
Бригс беше овчарското куче, с което Ребека се бе снабдила, за да й служи като пазач на невинността и доброто име. Мис Кроли й остави малка рента. Тя щеше да е доволна да остане в семейство Кроли при лейди Джейн, която се отнасяше добре към нея, както и към всички, но лейди Саутдаун уволни Бригс веднага щом приличието позволи това. Мистър Пит (който се смяташе твърде много ощетен от незаслужената щедрост на покойната си роднина към тази жена, която бе служила вярно на мис Кроли само някакви си двадесет години) не направи никакво възражение срещу тази проява на власт от страна на графинята. Баулс и Фъркин също така получиха своите дарения и уволнения, след което се ожениха и почнаха да дават под наем стаи, според обичая на хората от тяхната категория.