Панаир на суетата (роман без герой)
- Автор: Теккерей Уильям Мейкпис
- Год: 1985
- Язык: болгарский
- Год: Издателство: «Христо Г. Данов»
- Переводчик: Нели Доспевска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Панаир на суетата (роман без герой)». Краткое содержание книги:
С пищната картина на светския живот на английската аристокрация, Уилям Текери разкрива пред нас истинския «панаир на суетата». Свят, в който любовта е по сметка, а щедростта от егоистични подбуди. Един «роман без герой», където дори и най-симпатичният персонаж си има своите недостатъци, а най-лошият — своите добри черти.
С тънко чувство за хумор, голяма доза сарказъм и ирония авторът разкрива пред нас преструвките, фалшивите идеали и пресметливостта на тогавашното общество. Но именно това прави творба валидна и в наши дни…
«Щастливи ли сме в този свят? Колко от нас са постигнали желанията си? И ако да, намерили ли са покой?»
Бригс се опита да живее с роднините си в провинцията, обаче това се оказа невъзможно, понеже бе свикнала да се движи сред хора от по-добро общество. Близките на Бригс, дребни търговци в едно провинциално градче, се скараха за нейните четиридесет лири стерлинги годишно също тъй ревностно и по-открито, отколкото бяха вършили това роднините на мис Кроли за нейното наследство. Братът на Бригс, шапкар и бакалин с радикални убеждения, нарече сестра си «възгордяла се с парите си аристократка», тъй като тя не даде част от капитала си за подкрепа на предприятието му. Навярно Бригс щеше да направи това, но сестра им, сектантка и съпруга на обущар, скарана с шапкаря и бакалина поради това, че той посещаваше друга черква, й обясни, че брат им бил пред разорение и за известно време успя да пипне Бригс за себе си. Сектантът-обущар искаше мис Бригс да изпрати сина му в колеж и да направи от него джентълмен. Така двете семейства изтръгнаха голяма част от личните й спестявания и най-после тя избяга в Лондон, следвана от проклятията им, твърдо решила отново да си търси служба, като нещо много по-малко тежко от свободата. И като даде обявление във вестниците, че «благородна жена, с приятни обноски и свикнала на най-доброто общество, е готова да…» и т.н., тя се установи в дома на мистър Баулс на Хаф Муун Стрийт и зачака резултата от обявлението.
Така именно стана Бригс да влезе в съприкосновение с Ребека. Един ден тегленият от понита малък и стремителен екипаж на мисис Родън летеше надолу по улицата тъкмо когато изморената мис Бригс бе стигнала до вратата на мистър Баулс след изтощително посещение в редакцията на вестник «Таймс» в Сити, където бе ходила да даде обявлението си за шести път. Ребека караше екипажа си и веднага позна благородната жена с приятните обноски; и тъй като беше много добродушна, както вече сме виждали това, и понеже имаше добри чувства към Бригс, тя опря понитата пред вратата, подаде юздите на прислужника си, скочи долу и взе двете ръце на Бригс, преди тази личност с приятните обноски да бе успяла да се съвземе от сътресението, което бе получила, когато видя старата си приятелка.
Бригс плака, а Беки се смя твърде много и целуна благородната жена веднага щом влязоха в коридора, а оттам в приемната на мисис Баулс с червените вълнени завеси и кръглото огледало, над което имаше прикрепен с верижка препариран орел, вперил поглед в гърба на сложения на прозореца надпис, който заявяваше: «Стаи под наем».
Бригс разказа цялата си история сред изблик на онези неоснователни въздишки и удивени възклицания, с които жените, притежаващи нейния чувствителен характер, се обръщат към случайно срещнатия на улицата стар приятел. Защото, макар и хората да се виждат с други хора всеки ден, все пак има някои, които приемат тези най-обикновени случки като същински чудеса. И много жени, които са имали неприязнени чувства една към друга, започват да плачат, когато се срещнат, като си припомнят и се разкайват за последния път, когато са се карали. И тъй, с една дума, Бригс разправи цялата си история, а и Беки й разкри живота си със свойствената си непринуденост и откровеност.
Мисис Баулс, бившата Фъркин, дойде и заслуша мрачно от коридора истеричното подсмърчане и кикотене, което се чуваше в приемната. Тя никога не бе имала добри чувства към Беки. Откакто се беше установила със съпруга си в Лондон, двамата често ходеха на гости на семейство Реглс и никак не харесваха това, което последният им разправяше за домакинството на полковника.
— Виж какво, Рег, момчето ми, на твое място аз не бих имал доверие в него — забеляза Баулс.
И когато мисис Родън излезе от приемната, жена му я поздрави с твърде кисел реверанс; а пръстите й приличаха на същински наденици, студени и безжизнени, когато се принуди да ги подаде на мисис Родън, която настояваше да се ръкува с бившата камериерка. Тя се втурна шеметно към Пикадили, като кимаше с най-сладки усмивки към мис Бригс, увиснала на прозореца съвсем близко под обявлението за даване под наем, и след една минута беше вече в парка с половин дузина модни кавалери на коне подир екипажа й.
Когато откри какво е положението на приятелката й, а също и че поради хубавата рентичка, оставена й от мис Кроли, заплатата не бе от първостепенно значение за нашата благородна жена с приятни обноски, Беки в миг си състави чудесен мъничък план. Тя именно щеше да бъде компаньонката, която най-много би подхождала на тяхното домакинство, така че Беки я покани на вечеря още същия ден, за да види обичното й и мило детенце Родън.