По заповед на президента
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По заповед на президента». Краткое содержание книги:
— Тогава започвай с дебатите по закона — каза Райън.
— Знаеш ли, погледнато от политически аспект, това ще доведе до…
— Джордж, нали това, което ще предложиш на Сената, ще бъде изключително от полза за страната ни?
— Да — уверено кимна Джордж.
— Тогава не ми губи повече времето.
Министърът на финансите сведе поглед.
— Нали знаеш, че когато всичко това свърши и отново се върнем към нормалния живот, можем да поработим още. Заедно. Не се срещат често хора като теб, Райън.
— Срещат се, и то доста често — отговори президентът след кратък размисъл. — Проблемът е, че не им позволяват да се издигат. И знаеш ли от кого научих тази истина? От Кати. Ако някой от пациентите й звънне вечер, защото бил много зле, тя може и да се ядоса, ала няма да го изостави в труден за него момент. Какво ще стане, ако всички започнат да пренебрегват задълженията си? Никога няма да забравя хирурзите в спешното отделение и как помогнаха на Кати и Сали. Тези момчета работят буквално до припадък и поемат страхотен риск. Същото съм го наблюдавал сред хората от разузнаването. Виждал съм го и сред войниците, сред моряците от подводниците. И това е много по-силно от всички правила за търговската етика, за която толкова много се приказва. Длъжен си да вдигнеш тревога, и то още сега, иначе ще се случи нещо много лошо. Жалко, че истински честните хората не са тук, във Вашингтон, откъдето се управлява страната. А именно такива хора са нужни тук — унило констатира Райън. — Истински честни, смели и безкористни американци.
— Обаче тези морални и порядъчни хора не харесват това, което се върши в столицата. Може би затова стоят по-надалеч от Вашингтон, а? — Уинстън си припомни миналото си, спомни си колко му бе струвало да се издигне сам, без ничия подкрепа, до най-горните етажи на американските финансови кръгове.
— Все пак има и изключения — например Адлер от Държавния департамент. Освен него открих още един сътрудник, на когото явно може да се разчита. Казва се Васко. Един от хората, които не се оставят да бъдат стъпкани от системата. Именно такива личности, будни, със силен и независим дух, сме длъжни да откриваме и да ги закриляме. Повечето от тях заемат третостепенни постове, но действията им имат първостепенно значение. Те поддържат системата в действие и то главно защото не се стремят да бъдат забелязани, защото не обичат да се самоизтъкват. Повече ги вълнуват реалните постижения, ползата, която ще имат гражданите на страната. Знаеш ли за какво си мечтая понякога? — попита Райън, за пръв път разкривайки пред някого съкровените си стремежи, които не се осмеляваше да споделя дори и с Арни.
— Предполагам, че очакваш с нетърпение деня, когато принудиш системата да заработи както трябва. Говоря за система на управление, която да разпознава честните и трудолюбивите и да им отдава заслуженото. Знаеш ли колко е трудно да се постигне безупречна хармония и справедливост в която и да е организация? По дяволите, Джак, нека да не се разпростирам с многочасови обяснения каква борба съм принуден да водя, и то ежедневно, в моята компания, а също и в Министерството на финансите — в него портиерите са повече от стоковедите и хората, които разбират от икономика. Дори не съм сигурен дали някога ще мога да се преборя с тази пасмина — завърши Уинстън гневно. Президентът се усмихна — никой досега не бе успял така добре да разбере мечтите му за промяна и подобряване на държавното управление.
— По-трудно е, отколкото предполагаш. Хората, които работят съвестно, никога не копнеят да управляват останалите, защото искат само да си вършат работата и никой да не им се пречка. Ето например от Кати може да излезе отличен администратор. Дори вече й предложиха да оглави Медицинския факултет към Университета във Вирджиния — това би било сериозно издигане за нея, което ще промени кариерата й изцяло. Но това ще означава да се лиши от половината от времето, което отделя за пациентите си, а на нея й харесва това, което върши сега. Ще дойде ден, в който Бърни Кац от института „Джон Хопкинс“ ще трябва да се пенсионира и те ще й предложат да поеме поста му, но тя ще откаже и това предложение. „Вероятно точно така ще стане — помисли си Джак, — освен ако не успея да я разубедя да не им отказва.“
— Не вярвам да успеем да го постигнем, Джак — мрачно поклати глава ТЪРГОВЕЦ. — Макар че идеята е дяволски примамлива.
— Зная, че няма да успеем да направим системата съвършена, но поне можем да се опитаме да подобрим работата й. Всъщност ти вече си се заел с тази задача, поне така разбрах от думите ти. Не е зле да го обмислим.
— Добре, ще помисля и по този въпрос — обеща министърът на финансите и стана. — Но сега ме очаква друго революционно начинание. С колко ли противници ще се наложи да се преборим?