Дом на вериги
- Автор: Ериксън Стивън
- Серия: Malazan Book of the Fallen #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дом на вериги». Краткое содержание книги:
Така започва величавата нова глава на „Малазанска книга на мъртвите“ — епично сказание за война, интрига, магия и измяна. Стивън Ериксън е един от най-оригиналните, надарени с богато въображение разказвачи в съвременното фентъзи.
Бяха спрели зад адюнктата и двете деца от Уик. Щом чу думите на Кенеб, Тавори обърна коня си и погледна капитана.
— Понякога знанието не е достатъчно.
— Моля за извинение, адюнкта — отвърна Кенеб.
Строгият поглед на Тавори се спря на Гамът.
— Изведете морската пехота напред, Юмрук. Ще ни трябват сапьори и муниции. Ще преминем брод, а не мост от останки, задържан с кръв.
— Слушам, адюнкта. Капитане, елате с мен…
Двамата обърнаха конете и поеха обратно по склона. Гамът хвърли поглед към капитана и видя, че се усмихва.
— Какво ви развеселява, капитане?
— Мунициите, сър. Сапьорите ще се разреват.
— Стига да не унищожат и самия брод, с радост ще им предложа утешителната си прегръдка.
— Не бих позволил да чуят такова обещание, сър.
— Да, предполагам, че сте прав.
Стигнаха до първите редици на Десети и Гамът махна с ръка на една вестоноска. Тене Баралта подкара с нея и двамата се приближиха.
— Сапьори ли? — попита Червеният меч.
— Да.
Тене Баралта кимна и се обърна към вестоноската:
— Предай на лейтенантите от морската пехота. На адюнктата й трябват малко взривове. Веднага.
— Слушам, сър. — Тя обърна коня си и препусна.
Червеният меч се обърна към Гамът:
— Ще го приемат като оскърбление. Мостът от кръв е замислен като благословия.
— Тя го знае, Тене Баралта — отвърна Гамът. — Но основата е прекалено коварна. Би трябвало да е очевидно, дори за скритите им наблюдатели.
Едрият мъж сви рамене и бронята по гърдите му издрънча.
— Може би две-три думи насаме с Гал от Хундрил, някой ездач, който да ги намери тези наблюдатели, да поговори с тях, за да не възникнат недоразумения.
— Добро предложение — отвърна Гамът.
— Тогава ще се погрижа.
Червеният меч се отдалечи.
— Простете ми за дързостта — измърмори Кенеб, — но ми се струва, че това, което стана току-що, никак няма да се хареса на адюнктата.
— Смятате ли, че тя не харесва инициативи сред офицерите си, капитане?
— Не бих допуснал…
— Току-що го направихте.
— Аха. Разбирам ви. Моля за извинение, Юмрук.
— Никога не се извинявай, когато си прав, Кенеб. Изчакай тук за отделенията.
Подкара надолу към адюнктата.
Нил и Недер бяха слезли от конете и бяха коленичили във водата, навели глави.
Щом се приближи, Гамът ясно видя едва удържания гняв на Тавори. „Да, все още са се вкопчили във веригите си и като че ли да ги пуснат е последното нещо, което им се иска… ако имат избор. Е, нали аз говорих за инициатива.“
— Виждам, че децата си играят в калта, адюнкта.
Тя извърна рязко глава към него, с присвити очи. Гамът продължи:
— Предлагам да им назначим гледач, да не се наранят в лудориите си. В края на краищата, адюнкта, съмнявам се, че императрицата е възнамерявала да ги осиновите, нали?
— Е, не — изсумтя тя. — Трябваше да са моите магове.
— Точно така. Затова се чудя, заповядвала ли сте им да общуват с призраци? Да не би да се опитват да умилостивят речните духове?
— Отново не, Юмрук. Всъщност представа нямам какво правят.
— Според мен се оказвате твърде снизходителна като майка, адюнкта.
— Нима? В такъв случай ви разрешавам да действате от мое име, Юмрук.
Не беше възможно Нил и Недер да не са чули разговора им, но никой от двамата не помръдна от мястото си. Гамът въздъхна силно, слезе от коня и тръгна към разкаляната вода.
Наведе се, сграбчи ги за кожените ризи малко под вратовете и ги дръпна рязко нагоре.
Те заскимтяха, засъскаха гневно, но Юмрукът ги разтърси и ги обърна към адюнктата.
— Това щеше да направи една уикска бабичка. Знам, малко по-грубичко е от малазанския стил на гледане на дечица. Но пък тези двамата не са малазанци, нали? — И ги пусна на земята.
— Може би е твърде късно, Юмрук — каза Тавори, — но ви напомням, че тези две деца също така са магьосници.
— Засега не съм го забелязал, адюнкта. Но ако искат да ме прокълнат, тяхна работа.
Засега обаче като че ли и двамата не бяха склонни да го направят. Гневът им беше отстъпил на нещо, което много напомняше на цупене.
Тавори се окашля.
— Нил, Недер. Мисля, че на армията ни ще й трябват представители, които да издирят местните племена в тази гора, да ги уверят, че сме наясно със значението на техния жест. И че все пак трябва да си осигурим безопасно преминаване през този брод.
— Адюнкта, Юмрук Тене Баралта предложи нещо подобно, но с помощта на хундрилите.
— Може би представители и от двете племена тогава. — Тя се обърна към хлапетата. — Явете се при Юмрук Тене Баралта.