Кралят

Прислугата пък бе заета с почистването след тържественото Първо хранене.

Не че Лейла следеше какво правят всички в къщата.

Ни най-малко.

Дематериализира се от задната тераса и се отправи към поляната, която започваше да ѝ става толкова позната, приемайки форма под кленовото дърво.

Беше облечена в традиционните си избранически одежди, но носеше палто, за да ѝ е топло, и в джоба му беше сложила сълзотворен спрей.

Куин бе настоял да я научи как да се защитава и как да шофира. Така че ако другият мъж се появеше, тя беше готова.

С ръка в джоба на палтото, стиснала малкия цилиндър в шепа, Лейла обиколи дървото. И внимателно огледа покритата със сняг поляна.

Беше сама.

Прескъпа Скрайб Върджин, наистина ли…

В подножието на възвишението една фигура изникна от нищото… и вятърът, който точно в този миг смени посоката си, довя миризмата му.

Беше той. Но… имаше и още нещо. Някакво ухание, което беше едновременно мъжествено и… съблазнително.

Приближи се бавно, крачките му бяха равномерни и спокойни, докато изкачваше хълма, понесъл нещо под мишница. Тялото ѝ незабавно реагира на присъствието му – сърцето ѝ заби учестено, дланите ѝ се изпотиха, не ѝ достигаше дъх.

Каза си, че е страх. И до голяма степен наистина беше. Но имаше и нещо друго…

Дрехите му бяха различни, осъзна Лейла, когато той спря пред нея. По-изискани. Привлекателни.

Сякаш се бе облякъл за нея?

Опитвайки се да облекчи паренето в гърдите си, тя си пое дълбоко дъх и се намръщи.

– Миришеш… различно.

– Неприятно?

Лейла поклати глава.

– Не. Ни най-малко. А и дрехите ти… изглеждаш много добре.

Кор не отговори, лицето му не издаваше нищо, така че тя не можеше да си направи никакво заключение.

Мълчанието се проточи. Докато Лейла най-сетне не бе в състояние да издържа повече.

– Е…?

Поне не се престори, че не я разбира.

– Обмислих предложението ти.

Сърцето на Лейла затуптя толкова силно, че едва чуваше дълбокия му глас.

– И какъв е отговорът ти? – попита тя дрезгаво.

– Приемам условията ти.

Точно както беше очаквала. И все пак, въпреки че стоеше неподвижно, тялото ѝ затрепери неконтролируемо.

– В замяна на това, че ще бъдеш моя, ще прекратя домогванията си до престола.

Поне в това имаше утеха, макар че сега тя трябваше да изпълни своята част от сделката.

– Не се тревожи – дрезгаво каза той. – Няма да бъде тази вечер.

Въздишка на дълбоко облекчение се изтръгна от нея… и лицето му помрачня.

– Отлагането няма да е вечно. – Кор извади онова, което държеше под мишницата си. – Рано или късно, ще ми дадеш това, което искам.