Златният бряг [bg]

— Вие имате петима свидетели, мистър Ферагамо, които твърдят, че са видели Франк Белароса да застрелва Хуан Каранза. Същевременно обаче адвокатът на Белароса, Джон Сатър, твърди, че същата сутрин е видял Белароса на Лонг Айлънд. Кой лъже?

Алфонс Ферагамо деликатно сви рамене по италиански.

— Ще оставим съдът да реши това. — И добави: — Но който и да лъже, ще бъде обвинен в лъжесвидетелство.

Включително и ти, Алфонс. Няма да опера този пешкир сам.

Така продължи още една минута, но след това трябваше да се премине към обичайната история за избухналия пожар в Южен Бронкс, която си заслужаваше да бъде в новините само защото никой не вярваше, че в Южен Бронкс е останало нещо, което да пламне. Даже ми се струва, че дните, когато нямат достатъчно новини, пускат ролката с кадрите от последния пожар.

Лени превключи и на другите две обзорни предавания, но успяхме да хванем само последните няколко секунди от пресконференцията на Ферагамо, която очевидно бе новина №1 във всяко предаване.

Лени върна на първия канал за новини, по който точно в този момент предаваха спорт. „Метс“ отново бяха победили „Монреал“ — този път с шест на един. Какъв ден.

Защо чувствах, че ме гледат?

Добре, време е да потъна в мрака, както се казва, и затова отворих вратата на спалнята си, но видях, че в нея се провежда някакво заседание. По столовете и по леглото ми бяха насядали шестима мъже с нещастни физиономии, между които и мистър Сали Да-да, който се втренчи в мен и попита:

— Ъ?

— Това е моята стая.

Те всички се спогледаха един друг и отново се втренчиха в мен.

— Ъ?

— Давам ви десет минути — казах аз.

Затворих вратата и отидох направо на бара. Всъщност можеха да останат и по-дълго, ако им се налагаше.

Тълпата бе пооредяла и сега в стаята имаше около 30 души, между които не забелязах Джак Уейнстейн. Взех чашата си и отново отидох до един от прозорците; отворих го, вдишвайки малко чист въздух.

Франк Белароса се доближи до мен с чаша в едната ръка и пура в устата. И двамата се загледахме в парка и светлините на големия град. Най-накрая той каза:

— Добре ли прекарваш вечерта?

— Интересно ми е.

— Говорил си с Джак.

— Да. Умно момче.

— Аха. С кого още говори?

— С Дебелия Поли. И с още няколко човека. Не запомних много имена.

— Запозна ли се с баджанака ми?

— Почти. — И добавих: — Той е в стаята ми сега с още петима човека.

Белароса не каза нищо.

Продължихме да гледаме навън в лятната нощ и това ми напомни за нощта на балкона му. Той ми предложи пура и аз я взех. Той я запали със златна запалка и аз изпуснах едно кълбо дим през прозореца.