![Златният бряг [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/7/9/zlatniyat-bryag-bg-download.jpg)
Златният бряг [bg]
- Автор: Демилль Нельсон
- Серия: Джон Сатър #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Николова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Златният бряг [bg]». Краткое содержание книги:
— Разбираш ли какво става тук? — попита ме той.
— Мисля, че да.
— Аха. Предстои ни дълга и трудна битка, господин адвокат. Но днес спечелихме първия рунд.
— Да. Между другото, искам да ми върнеш петдесетте долара.
— Какво?
— Разбрах за вашия човек в кабинета на Ферагамо.
— Така ли? От кого?
— Няма значение от кого.
Той порови в джоба си и извади една петдесетачка, която аз взех.
— Искаш ли да се обзаложим за нещо друго? — попита той.
— За какво?
— Обзалагам се, че повече никога няма да ме хванеш в измама.
Той се разсмя и ме потупа по гърба. Известно време мълчахме и пушехме, след това той каза:
— Много от приятелите ми тук смятат, че си магия или нещо такова. Те уважават твоя свят. Те си мислят, че хората като теб все още държат властта в ръцете си. Може би я държите. А може би ви се изплъзва. Може би, ако по някакъв начин италианците и англосаксонците успееха да се съюзят, щяхме да си върнем Ню Йорк. А може би и тази страна.
Не отговорих, защото не можех да разбера дали говори сериозно, дали се шегува, или е луд.
— Във всеки случай — каза той — ти имаш това… как се казва?… Някакво излъчване около себе си, разбираш ли, като че ли си свързан с могъщи сили. Това казаха по телевизията. И това е, в което много от приятелите ми вярват.
— Значи не си се излъгал в стойността на 50-те си хиляди.
Той се разсмя.
— Аха.
— Разбираш ли, надявам се, че нямам никаква такава сила. Вярно е, че имам обществени и финансови връзки, но нямам никакви политически връзки.
Той сви рамене.
— Е, и? Това си е между нас.
— Добре. Отивам да си легна. Мога ли да изритам баджанака ти от стаята си?
— По-късно. Ще изчакаме първите дневни издания. Ще получа „Поуст“ и „Дейли нюз“ направо от печатницата след около половин час. Имам хора там, които чакат да излязат. Абе, ти обади ли се на жена си? — попита ме той.
— Не. А ти на твоята?
— Аха. Тя ме изпревари. Добре е. Каза да ти предам поздрави. Тя те харесва.
— Тя е мила жена, добра съпруга.
— Аха, но ме влудява с нейните притеснения. Жените… Madonna! — Той остави да минат една-две секунди, след това каза: — Може би е добре, че се отделихме от тях за няколко дни. Разбираш ли? Започват да те ценят повече, когато те е нямало известно време.
Чудех се дали Анна е започнала да цени съпруга си повече, когато се е върнал след двегодишния си престой във Федералния затвор. Може би, ако се накисна за това лъжесвидетелстване и ме приберат за пет години, Сюзън ще започне наистина да ме цени. А може би няма.
Около полунощ, когато в апартамента бяха останали дванайсет души, пристигнаха един след друг двама мъже, в разстояние на пет минути, като всеки носеше по един куп вестници. Единият бе донесъл „Поуст“ с незасъхнало още мастило по него, а другият — „Дейли нюз“. Хвърлиха вестниците на масата за кафе.
Прочетох заглавието в „Поуст“: ПИПНАХА ТЕ, ФРАНК. „Поуст“ не беше много деликатен. Под заглавието върху цялата страница имаше снимка на Франк Белароса, който вървеше по някакъв коридор във Федералния съд с белезници на ръцете, воден от мистър Манкузо. Една снимка струва колкото хиляда думи, а вероятно и точно толкова гласове, като дойде ноември.
Белароса взе един брой на „Поуст“ и започна да изучава снимката.
— По-висок съм от Манкузо. Виждаш ли? Ферагамо обича да слага до човека в белезници яки и високи момчета от ФБР. Той не харесва Манкузо по много причини. Плюс това, че е нисък.
Той се разсмя.
Всеки от мъжете, които бяха останали в стаята, в това число аз, Франк, Лени, Вини, Сали Да-да, двама от охраната му и още няколко яки типа, си взе вестник или четеше от този на съседа си. Взех един брой на „Дейли нюз“, където заглавието беше: „Белароса обвинен в убийство.“ Отново имаше снимка върху цялата страница, на която обаче Белароса бе вдигнал във въздуха окованите си ръце и ги бе стиснал една в друга като победител в боксов мач. Текстът под снимката гласеше: „Франк Белароса, известен шеф на най-голямата престъпна фамилия в Ню Йорк, задържан във Федералния съд вчера сутринта“.
Вдигнах вестника към Белароса.
— Тази ще ти хареса.
Той го взе.
— Аха. Хубава снимка. Спомням си я.
— Изглеждаш добре, шефе — каза Вини.