Панаир на суетата (роман без герой)
- Автор: Теккерей Уильям Мейкпис
- Год: 1985
- Язык: болгарский
- Год: Издателство: «Христо Г. Данов»
- Переводчик: Нели Доспевска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Панаир на суетата (роман без герой)». Краткое содержание книги:
С пищната картина на светския живот на английската аристокрация, Уилям Текери разкрива пред нас истинския «панаир на суетата». Свят, в който любовта е по сметка, а щедростта от егоистични подбуди. Един «роман без герой», където дори и най-симпатичният персонаж си има своите недостатъци, а най-лошият — своите добри черти.
С тънко чувство за хумор, голяма доза сарказъм и ирония авторът разкрива пред нас преструвките, фалшивите идеали и пресметливостта на тогавашното общество. Но именно това прави творба валидна и в наши дни…
«Щастливи ли сме в този свят? Колко от нас са постигнали желанията си? И ако да, намерили ли са покой?»
— Аз ли ще пиша на брат ви или вие? — запита лейди Джейн съпруга си, сър Пит.
— Аз ще му пиша, разбира се — каза сър Пит, — и ще го поканя на погребението. Редно е да го направим.
— И… и… мисис Родън — каза лейди Джейн плахо.
— Джейн! — възкликна лейди Саутдаун. — Как можа да си помислиш подобно нещо?
— Разбира се, че мисис Родън трябва да бъде поканена — каза решително сър Пит.
— Не, докато аз съм в тази къща! — каза лейди Саутдаун.
— Ваше сиятелство трябва да благоволи да си опомни, че аз съм главата на това семейство — отвърна сър Пит. — Ако обичате, лейди Джейн, напишете писмо на мисис Родън Кроли и я помолете да присъствува при това скръбно събитие.
— Джейн, забранявам ти да допреш писалката си до листа! — извика графинята.
— Смятам, че аз съм главата на това семейство — повтори сър Пит — и колкото и да съжалявам, че могат да възникнат обстоятелства, които да принудят ваше сиятелство да напусне тази къща, с ваше позволение аз трябва да продължавам да я управлявам, както сам намеря за добре.
Лейди Саутдаун се изправи величествено също като мисис Сидънс в ролята на лейди Макбет и заяви, че ще заповяда да впрегнат конете в каретата й. Ако нейният син и дъщеря я пъдят от къщата си, тя ще отиде да скрие мъката си някъде в самота и ще се моли да обърнат ума си към по-благочестиви мисли.
— Ние не те пъдим от къщата си, мамичко — каза умолително свенливата лейди Джейн.
— Да, но каните такива хора, с които никой християнин не би пожелал да се срещне, и затова утре сутринта ще накарам да ми приготвят конете.
— Джейн, бъдете така добра да пишете каквото ви продиктувам — каза сър Пит, като се изправи и застана в позата на човек, който дава заповеди, също като «Портрет на джентълмен» в художествена изложба. — Започнете с: «Куинс Кроли, 14 септември, 1822 г. Скъпи ми братко…»
Като чу тези страшни и решителни думи, лейди Макбет, която очакваше някакъв знак на слабост или колебание от страна на зет си, стана и напусна библиотеката с изплашен вид. Лейди Джейн погледна така съпруга си, сякаш се готвеше да последва и успокои своята мамичка, но Пит запрети на жена си дори да се помръдне.
— Тя няма да си отиде — каза той. — Дала е под наем къщата си в Брайтън и е изхарчила дивидентите си от последните шест месеца. Само една разорена графиня може да отиде да живее в хотел. Отдавна чаках да ми се открие възможност да предприема тази… тази решителна стъпка, любов моя. Защото, както сама схващате, невъзможно е в една къща да заповядват двама души. «Скъпи ми братко, тъжното известие, което е мой дълг да съобщя на членовете на семейството ми, навярно отдавна се е предвиждало от…» и т.н.
С една дума, след като се качи на трона си и след като, поради щастливо стечение на обстоятелствата или както той смяташе, поради заслугите си, успя да получи почти цялото богатство, което другите членове на семейството бяха очаквали за себе си, Пит реши да се отнася към роднините си с уважение и учтивост и да направи Куинс Кроли още веднъж да заприлича на истински дом. За него беше удоволствие да си мисли, че той ще е негов господар. Пит възнамеряваше да употреби голямото влияние, което неговите дарби и положение трябваше бързо да му създадат в графството, за да нареди брат си на добро място, а братовчедите му да имат прилична издръжка. Може би чувствуваше леко угризение, когато му идваше на ум, че е станал собственик на всичко, за което те бяха хранили надежди. В продължение на три или четири дни царуване той измени държането си и затвърди намеренията си — бе решил да управлява справедливо и честно, да махне от дома си лейди Саутдаун и да установи колкото е възможно по-приятелски отношения с всичките си кръвни роднини.
Така че той продиктува писмо за брат си Родън — тържествено и твърде сложно писмо, съдържащо най-дълбоки мисли, изразени с най-дълги думи, което изпълни с почуда простодушната му малка секретарка, пишеща под диктовката на съпруга си. «Какъв ли оратор ще стане — мислеше си тя, — когато влезе в Камарата на общините (по който въпрос, а също тъй и относно тиранията на лейди Саутдаун, Пит бе правил намеци на жена си в леглото). Колко мъдър и добър е моят съпруг и колко даровит! Мислех си, че е малко студен; но колко е добър и какви дарби притежава!»