Дълг на честта
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Борисов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дълг на честта». Краткое содержание книги:
— Никога не бихме го направили! — възрази Хансън.
— Лесно е да се каже, господин държавен секретар. Правили сте го вече веднъж и както сам току-що изтъкнахте, още имате тези възможности.
— Не ние започнахме тази война — подчерта Ван Дам.
— Нима? — попита посланикът. — Като прекъснахте петрола и търговията ни, вие ни изправихте пред разруха и резулатът беше война. Едва миналия месец превърнахте икономиката ни в хаос и очаквахте да не предприемем нищо… понеже не бяхме способни да се защитаваме. Е, все пак имаме тази възможност. Може би сега ще се отнасяте към нас като с равни… Доколкото това зависи от правителството ми, конфликтът е приключил. Няма да предприемаме повече никакви действия срещу американците. Вашите граждани са добре дошли в страната ми. Ще коригираме търговската си практика така, че да е съобразена с вашите закони. Целият този инцидент може да бъде представен пред обществеността като злощастна злополука и можем да постигнем споразумение относно Марианските острови. Имаме готовност чрез преговори да стигнем до решение, което да отговаря на вашите и на нашите нужди. Такава е позицията на моето правителство. — С тези думи посланикът отвори папката си и извади „нотата“, изисквана от международния етикет. Той се изправи и я връчи на държавния секретар.
— Ако почувствате нужда от присъствието ми, аз съм на вашите услуги. Приятен ден. — Той се отправи обратно към вратата покрай съветника по националната сигурност, който не го проследи с поглед за разлика от останалите. Райън не бе казал абсолютно нищо. Ако се отнасяше за японец, това можеше да е обезпокоително, ала с американците всъщност не бе така. Той просто нямаше какво да каже. Е, нали беше специалист по европейски проблеми?
Вратата се затвори и Райън изчака още няколко секунди, преди да се обади.
— Да, много интересно — отбеляза той, докато преглеждаше страницата с бележките си. — Каза ни само едно наистина важно нещо.
— Какво имате предвид? — запита Хансън.
— Ядрените оръжия и системите за доставянето им. Останалото беше украса, предназначена всъщност за друга публика. Все още не знаем какво правят в действителност.
25.
ЕДНО ВЕЛИЧИЕ В РУИНИ
Новината още не бе стигнала до медиите, ала това щеше да се промени. ФБР вече търсеше Чък Сърлс. Знаеха, че няма да е лесно, а и истината беше, че въз основа на онова, с което разполагаха, можеха само да го разпитат. На шестимата програмисти, работили малко или много по програмата „Електра-Клърк 2.4.0“, им бяха зададени разни въпроси и всичките отрекоха да са знаели за нещото, което всеки един от тях наричаше „великденско яйце“, винаги със смесица от възмущение от направеното и възхищение от начина, по който е постигнато. Само три добре отделени кодови комбинации, за откриването на които на шестимата заедно им бяха нужни двадесет и седем часа. Сетне дойде истинската лоша новина: и шестте човека плюс Сърлс бяха имали достъп до необработената програма. В края на краищата те бяха шестимата най-старши програмисти във фирмата и като всички с подобни карти за достъп всеки можеше да се добере до нея, когато пожелае, или поточно от мига, в който програмата напуснеше кабинета на дискета. Освен това, макар да се водеха записки за достъпа, всеки от програмистите можеше да се справи с кода в главния компютър и или да изтрие въведения час на достъп, или да го смеси с другите. По тази причина великденското яйце би могло да е снесено там преди месеците, които са им били нужни за усъвършенстване на програмата, толкова умело бе изработено. Накрая единият си призна съвсем непринудено, че всеки от тях може да го е направил. По компютърните програми не оставаха отпечатъци и което беше по-важно в момента, нямаше начин да се възстанови поразеното от „Електра-Клърк 2.4.0“.