Кралят

– Не знам какво да харесам.

– Ето. – Мъжът избра синя риза, чийто цвят напомняше на Кор за екрана на телефона му. – Подхожда на очите ви. Не че аз съм от тези… но трябва да се възползвате от това, което имате. Някаква представа кой размер сте?

– XXXL.

– Ще ми трябва нещо малко по-точно. – Продавачът извади шивашки метър. – Врат? Ръце?

Сякаш за да му помогне да разбере, той описа малък кръг пред гърлото си.

Кор погледна надолу към тялото си. Носеше най-чистата впита тениска, която имаше, чифт войнишки панталони и ботуши.

– Не знам.

Мъжът посегна с шивашкия метър, но после се поколеба.

– Знаете ли какво? Защо сам не го направите… просто го увийте около врата си и аз ще прочета цифрата.

Кор взе метъра и изпълни указанията.

– Окей, леле. – Продавачът скръсти ръце на гърдите си. – Няма да искате вратовръзка, нали?

– Вратовръзка?

– Ще го приема за „не“. Ще ми разрешите ли да премеря ръката ви?

Кор протегна лявата си ръка и мъжът бързо се залови за работа.

– Почти нормална, поне на дължина. На ширина? Говорим за порядъка на Скалата. Но имам идея.

След ровене, което едва ли продължи повече от минута и половина, Кор вече имаше три ризи, които да пробва.

– А панталонът?

– Не знам нито размера си, нито какво искам. – Най-добре да действа експедитивно. – Същото важи и за саката.

– Имах предчувствие, че ще го кажете. Елате с мен.

Преди да разбере какво става, Кор вече стоеше чисто гол в една съблекалня и се опитваше да натъпче тялото си в дрехите, оръжията му лежаха скрити под купчината с онези, които бе свалил от гърба си.

– Как е? – обади се новият му най-добър приятел от другата страна на вратата.

Кор се погледна в огледалото и повдигна вежди. Изглеждаше… не, не добре. Това никога нямаше да е той. Но не изглеж­даше така глупаво, както се чувстваше… нито така грубо, както в собствените си дрехи.

Свали тъмното сако, което продавачът му беше предложил, препаса пистолетите и ножовете си и отново го облече. Беше му тесничко на гърба и не можеше да го закопчае съвсем… но несъмнено беше безкрайно по-добро от изцапаното с кръв кожено яке. А панталонът се опъваше съвсем малко върху бед­рата му.

Излезе от съблекалнята и подаде останалите две ризи на продавача.

– Ще взема и тях.

Продавачът плесна с ръце.

– Чудесно. Така наистина е много по-добре. Имате ли нужда от обувки?

– Може би друг път.

– В края на месеца ще имаме разпродажба. Елате тогава.

Кор го последва до касите и взе ножица от един моливник, за да отреже етикетите, които висяха от китката и кръста му.

– Имате ли ухания?

– Говорите за парфюми?

– Аха.

– Те са в друг отдел – отсреща. Мога да ви покажа къде са… Всъщност вижте това. – Продавачът отвори едно чекмедже. – Тук имам някои мостри… Да, „Drakkar“ от старата школа. „Égoïste“ – този е много добър. „Polo“ – оригиналът. О, опитайте ето това.