Колието на кралицата
- Автор: Дюма Александр
- Серия: Мария Антоанета #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Катя Делибашева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Колието на кралицата». Краткое содержание книги:
— Когато Ваше величество пожелае — извика Босанж. — Ние, честните търговци, не се боим от изяснение.
— Тогава вървете да потърсите господин кардинала, само той може да ни осветли в тази работа.
— Ваше величество ще ни позволи ли да ви съобщим отговора? — попита Бьомер.
— Аз ще го зная преди вас — каза кралицата, — ще ви избавя от затруднението. Вървете.
Тя ги освободи, а когато те си отидоха, подтиквана от силно безпокойство, взе да праща при госпожа Дьо ла Мот куриер след куриер. Няма да я проследим в диренията и подозренията й, напротив, ще я изоставим, за да стигнем по-скоро с бижутерите до желаната истина.
Кардиналът бе у дома си, четеше с неописуем гняв едно писъмце, което госпожа Дьо ла Мот му бе изпратила, както сама казваше, от Версай. Писмото беше остро, лишаваше кардинала от всякаква надежда. Тя го призоваваше да не мисли повече за нищо, забраняваше му да се явява неофициално във Версай, умоляваше го като честен човек да не възобновява едни отношения, станали невъзможни. Докато го препрочиташе, принцът подскачаше, сричаше буквите една по една, сякаш искаше от писмото сметка за терзанията, на които го подлагаше една жестока ръка.
— Коварна кокетка — крещеше той отчаяно. — О, ще си отмъстя!
Кардиналът сипеше всички ония проклятия, които облекчават в любовните мъки слабите сърца, но не ги лекуват от самата любов.
— Ето — казваше той, — четири писма, които ми е писала, едно от друго по-несправедливи, по-тиранични. Приемала ме е от прищявка! Това унижение едва ли ще й простя, ако ме направи жертва на някаква нова своя прищявка.
Измаменият нещастник препрочиташе с жарта на надеждата всички писма, подсилвани в неумолимостта си с безпощадно майсторство. Последното беше връх на жестокостта, то пронизваше сърцето на клетия кардинал, и все пак той обичаше толкова, че противно на здравия разум изпитваше удоволствие да чете, да препрочита студените грубости, дошли от Версай според госпожа Дьо ла Мот.
Точно тогава бижутерите се явиха в дома му. Той се изненада много, че настояват да влязат насила. Три пъти изгони слугата си, който дойде отново за четвърти път да каже: „Бьомер и Босанж са заявили, че ще се махнат само ако ги принудят.“
— Какво ли значи това? — помисли си кардиналът. — Пуснете ги.
Те влязоха. Разстроените им лица свидетелстваха за жестоките им душевни и физически усилия. Ако и да бяха победили в една от битките, нещастниците бяха загубили в другата. Никога толкова разстроени мозъци не са били принуждавани да работят пред един църковен първенец.
— Преди всичко, господа бижутери — провикна се кардиналът, като ги съзря, — защо е тази грубост? Дължим ли ви нещо тук?
Двамата съдружници се смразиха от страх при това начало.
— Нима ще започнат пак тамошните сцени? — попита с крайчеца на окото си Бьомер своя съдружник.
— О, не — отвърна последният и намести войнствено перуката си, — колкото до мен, аз съм подготвен за всякакви нападки.
Той направи почти заплашителна крачка, докато Бьомер, по-благоразумен, остана отзад. Кардиналът помисли, че са полудели, и им го каза направо.
— Ваше високопреосвещенство — подхвана отчаяният Бьомер, като отсичаше с въздишка всяка сричка, — справедливост, милост, спестете ни гнева си, не ни принуждавайте да бъдем непочтени към най-великия, най-знатния принц.
— Господа, вие или не сте луди и в такъв случай ще бъдете изхвърлени през прозорците — каза кардиналът, — или пък сте луди и в такъв случай ще бъдете чисто и просто изритани през вратата. Изберете.
— Ваше високопреосвещенство, ние не сме луди, а ограбени!
— Какво ме засяга — продължи господин Дьо Роан, — да не съм полицейски лейтенант!
— Но, Ваше високопреосвещенство, колието беше в ръцете ви — изхълца Бьомер. — Вие ще дадете показания в съда, Ваше високопреосвещенство, ще идете…
— Колието е било у мен? — възкликна принцът… — Откраднатото колие!
— Да, Ваше високопреосвещенство.
— А какво казва кралицата? — извика изведнъж заинтригуван кардиналът.
— Кралицата ни прати при вас, Ваше високопреосвещенство.
— Много любезно от страна на Нейно величество. Но какво мога да направя аз в случая, клети хора?
— Вие можете всичко, Ваше високопреосвещенство, можете да кажете какво е станало с колието.
— Аз ли?
— Несъмнено.
— Драги господин Бьомер, можете да ми държите такъв език, ако бях от бандата крадци, задигнали колието от кралицата.
— Колието не е задигнато от кралицата.
— От кого тогава, Боже мой!
— Кралицата отрича колието да е било у нея.