Колието на кралицата
- Автор: Дюма Александр
- Серия: Мария Антоанета #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Катя Делибашева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Колието на кралицата». Краткое содержание книги:
— А тази разписка? — отвърна тя и му показа листа, който той още не изпускаше.
Бьомер се принуди да се облегне на едно кресло, паркетът се въртеше под него. Той поемаше въздуха на големи глътки, а пурпурният цвят на предстоящ инсулт заместваше мъртвешката бледност на припадъка.
— Върнете ми разписката — каза кралицата, — аз я признавам за достоверна, и си вземете писмото, подписано Антоанета Френска; първият прокурор ще ви каже какво значи това.
След като измъкна разписката от ръцете му и му подхвърли писъмцето, тя обърна гръб и мина в съседната стая, оставяйки сам-самичък нещастника, който, неспособен повече да мисли, противно на всякакъв етикет, се тръшна в едно кресло. Но след няколко минути, през които успя да се съвземе от шемета, той изхвръкна от апартамента и отиде да намери Босанж, на когото така разказа за премеждието си, че го накара да се усъмни. Ала повтори толкова добре и толкова пъти разказа си, че Босанж взе да скубе перуката си, докато Бьомер скубеше косата си. За минувачите, които надничаха в колата, гледката беше колкото мъчителна, толкова и комична.
Понеже не можеш да прекараш цял ден в каляска, понеже, след като си скубал косата или перуката си, черепът се оголва, а в черепа има или трябва да има мисли, двамата бижутери решиха да обединят силите си и да разбият, ако е възможно, вратата на кралицата и да получат обяснение. Тъй че те, жалки, се бяха устремили към замъка, когато ги срещна един служител на кралицата, който повика двамата. Можем да си представим с каква радост и готовност те му се подчиниха. Въведоха ги незабавно.
75.
Като крал не мога, като принц не благоволявам, аз съм Роан
Кралицата, изглежда, чакаше нетърпеливо, тъй че, щом съзря бижутерите, каза бързо:
— Аха, ето го господин Босанж, взели сте и подкрепление, Бьомер, толкова по-добре.
Бьомер нямаше какво да каже, мислеше усилено. В такъв случай е най-добре да подхванеш с някакъв жест. Бьомер се хвърли в нозете на Мария-Антоанета. Постъпката беше изразителна. Босанж последва примера на съдружника си.
— Господа — рече кралицата, — сега съм спокойна и няма да се гневя повече. Хрумна ми впрочем една мисъл, която променя чувствата ми към вас. Няма никакво съмнение, че в тази работа ние сме жертва на някаква загадка… която за мен вече не е загадка.
— Ах, госпожо — възкликна Бьомер, въодушевен от думите на кралицата, — значи не ме подозирате вече… че съм… Ох, колко грозна за произнасяне е думата фалшификатор!
— На мен също ми е неприятно да я чувам, моля да ми повярвате, само като я споменавате — каза кралицата. — Не, аз не ви подозирам вече.
— В такъв случай Ваше величество подозира ли някого?
— Отговаряйте на въпросите ми. Казвате, че диамантите вече не са у вас?
— Вече не са у нас — отговориха едновременно двамата бижутери.
— За вас не е важно на кого съм поръчала да ви ги предаде. Това е моя работа. Не сте ли се виждали… с госпожа графиня Дьо ла Мот?
— Извинете, госпожо, видяхме се…
— Тя нищо ли не ви даде… от мое име?
— Не, госпожо. Госпожа графинята ни каза само: „Чакайте.“
— А това мое писмо кой го донесе?
— Писмото ли? — отвърна Бьомер. — Това, което Ваше величество държеше в ръцете си, ни беше донесено през нощта от един непознат куриер.
Той показа фалшивото писмо.
— Ах! — възкликна кралицата. — Добре. Както виждате, то не идва направо от мен.
Тя позвъни, яви се един слуга…
— Да повикат госпожа графиня Дьо ла Мот — каза спокойно кралицата. — А вие не сте се виждали с никого, не сте се виждали с господин Дьо Роан?
— С господин Дьо Роан, разбира се, госпожо, той дойде да ни посети и да се осведоми…
— Много добре! — отвърна кралицата. — Да не отиваме по-далеч. Щом и господин кардинал Дьо Роан е замесен в тази работа, няма защо да се отчайвате. Отгатвам вече — като ви е казала „чакайте“, госпожа Дьо ла Мот е искала… Не, нищо не отгатвам и нищо не искам да отгатвам… Просто вървете да намерите господин кардинала и му разкажете всичко, което току-що ми казахте. Не губете време и добавете, че аз знам за случая.
Бижутерите, ободрени от малкото пламъче надежда, се спогледаха вече не толкова уплашени. Само Босанж, който искаше да си каже думата, се осмели да изрече тихичко:
— Все пак кралицата е имала в ръцете си фалшива разписка, а фалшификацията е престъпление.
Мария-Антоанета сбърчи вежди.
— Вярно — каза тя, — ако не сте получили колието, написаното е фалшификация. Но за да се докаже, че има фалшификация, необходимо е да ви срещна лице срещу лице с личността, на която възложих да ви предаде диамантите.