Колието на кралицата
- Автор: Дюма Александр
- Серия: Мария Антоанета #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Катя Делибашева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Колието на кралицата». Краткое содержание книги:
Бретьой стана, приближи се до прозореца и иззад завесата съзря господин Дьо Роан в празнични кардиналски и архиепископски одежди, който се насочваше към апартамента, посочван му всеки път, когато идваше да извърши тържествена служба във Версай.
— Ето го, най-после идва — извика кралят и стана.
— Толкова по-добре — каза господин Дьо Бретьой, — обяснението няма да закъснее.
Той започна да осведомява краля с цялото усърдие на човек, който не иска да загуби другиго. С пъклено майсторство в чантата му беше събрано всичко, което можеше да смаже кардинала. Кралят виждаше как едно след друго се трупаха доказателства за вината на господин Дьо Роан, но се отчайваше, че доказателствата за невинността на кралицата не идваха достатъчно бързо. От четвърт час той понасяше нетърпеливо това мъчение, когато изведнъж в съседната галерия екнаха викове. Кралят се ослуша, Бретьой прекъсна четенето си. Един офицер почука леко по вратата на кабинета.
— Какво има? — попита кралят, чиито нерви бяха обтегнати от разкритията на господин Дьо Бретьой.
Офицерът се представи.
— Сир, Нейно величество кралицата моли Ваше величество да благоволи да намине при нея.
— О, сигурно има нещо ново — рече кралят и пребледня.
— Може би — каза Бретьой.
— Отивам при кралицата — извика кралят. — Чакайте ни тук, господин Дьо Бретьой.
— Отлично, развръзката наближава — промърмори пазителят на държавния печат.
77.
Благородник, кардинал и кралица
Точно когато господин Дьо Бретьой влезе при краля, господин Дьо Шарни, блед, развълнуван, бе поискал аудиенция с кралицата. Тя се обличаше. Видя през прозореца на будоара си, който гледаше към терасата, Шарни, който настояваше да го пуснат. Кралицата заповяда да го въведат, преди още той да довърши молбата си — защото отстъпваше пред повелята на сърцето си, защото си казваше с благородна гордост, че една чиста и безкористна любов като нейната има право да влезе веднага в самия дворец.
Шарни влезе, докосна разтреперан ръката на кралицата и със задавен глас каза:
— Ах, госпожо, какво нещастие!
— Какво ви е всъщност? — извика тя, като видя приятеля си толкова блед.
— Госпожо, знаете ли какво научих току-що? Знаете ли какво се говори? Знаете ли това, което кралят може би знае или ще узнае утре?
Тя потръпна и помисли за онази нощ на непорочни наслади, когато може би някое ревниво око или враг я бе видял с Шарни във Версайския парк.
— Разкажете всичко, аз съм силна — отвърна тя, като притисна с ръка сърцето си.
— Говори се, госпожо, че вие сте купили някакво колие от Бьомер и Босанж.
— Аз го върнах — каза тя бързо.
— Слушайте, говори се, че вие сте се престорили, че го връщате, разчитали сте, че ще можете да го платите, но кралят ви е попречил, отказал е да подпише една разписка на господин Дьо Калон! Тогава вие сте се обърнали към някого, за да намерите пари, и той е… ваш любовник.
— Вие! — възкликна напълно уверена кралицата. — Вие, господине! Е, оставете да говорят тия, които казват това. Званието любовник за тях не е клевета, която може да се подхвърли със същата наслада, както званието приятел не е сладка истина, осветена занапред между двама ни.
Шарни се спря смутен от обилното мъжко красноречие, което лъха от истинската любов, както благовонната есенция от сърцето на всяка благородна жена. Но докато премисляше какво да отговори, кралицата стана по-неспокойна и накрая извика:
— За какво искате да говорите, господин Дьо Шарни? Клеветата има език, който аз никога не съм разбирала. А вие разбирали ли сте го?
— Госпожо, благоволете да ми обърнете заслужено внимание, положението е сериозно. Вчера отидох с чичо си господин Дьо Сюфрен при дворцовите бижутери Бьомер и Босанж. Чичо ми бе донесъл диаманти от Индия. Искаше да им определят цена. Говориха за всичко и за всички. Бижутерите разказаха на господин съдията една ужасна история, коментирана от враговете на Ваше величество. Госпожо, аз съм отчаян! Вие сте купили колието и не сте го платили, кажете ми го. Но не ме карайте да повярвам, че господин Дьо Роан го е платил вместо вас.
— Господин Дьо Роан ли! — възкликна кралицата.
— Да, господин Дьо Роан, този, който минава за любовник на кралицата, този, от когото кралицата е взела в заем пари, този, когото един нещастник, наричан господин Дьо Шарни, видя във Версайския парк да се усмихва на кралицата, да коленичи пред кралицата, да целува ръцете на кралицата, този…
— Господине — извика Мария-Антоанета, — ако не вярвате, когато ви казвам истината, значи не ме обичате.