Колието на кралицата
- Автор: Дюма Александр
- Серия: Мария Антоанета #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Катя Делибашева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Колието на кралицата». Краткое содержание книги:
Вратата се отвори, поток светлина заля Жана, която се озова пред някакъв човек. Той държеше свещник с три разклонения. Тя нададе ужасен вик и закри лицето си.
— Олива! — каза мъжът. — Не сте ли вие? — И леко повдигна наметалото на графинята.
— Госпожа графиня Дьо ла Мот — възкликна той на свой ред, сякаш изненадата му бе напълно естествена.
— Господин Дьо Калиостро! — промълви Жана и се олюля, готова да припадне.
От всички опасности, които Жана успя да предвиди, тази никога не бе й идвала на ум. На пръв поглед не изглеждаше толкова страшна, ала като размисли малко, като видя за кратко мрачния вид и дълбокото притворство на този необикновен човек, опасността й се видя ужасяваща. Жана едва не се побърка, отдръпна се, искаше й се да се хвърли към стълбата. Калиостро й протегна вежливо ръка и я покани да седне.
— На кого дължа честта да ме посетите, госпожо? — попита той с уверен глас.
— Господине… — смънка интригантката, която не можеше да откъсне поглед от очите на графа, — дойдох… търсех…
— Позволете ми, госпожо, да позвъня, за да накажа ония мои хора, които нехайно, грубо, са оставили една жена с вашия ранг да се яви самичка.
Жана потръпна. Спря ръката на графа.
— Сигурно — продължи той невъзмутимо — сте попаднали на онзи нехранимайко германец, портиера ми, който се напива. Той едва ли ви е познал. Сигурно е отворил вратата, без да каже нищо, без да помръдне повече… А след това е заспал.
— Не го мъмрете, господине — произнесе по-свободно Жана, която не подозираше клопката. — Умолявам ви.
— Точно той отвори, нали, госпожо?
— Мисля, че беше той… Но вие ми обещахте да не го мъмрите.
— Ще удържа на думата си, — усмихна се графът. — Само че, госпожо, благоволете сега да ми обясните.
И щом й даде възможността да намери изход от положението, Жана, която графът вече не подозираше, че е отворила сама вратата, можеше спокойно да лъже защо е дошла. Тя се възползва от нея.
— Дойдох — каза тя много бързо — да се посъветвам с вас, господин графе, относно някои слухове, които се разнасят.
— Какви слухове, госпожо?
— Не ме препирайте, умолявам ви — каза тя превзето. — Положението ми е деликатно…
„Търси, търси! — мислеше Калиостро. — Аз вече открих.“
— Вие сте приятел на Негово високопреосвещенство кардинал Дьо Роан — рече Жана.
„Аха, аха, не е лошо — помисли си Калиостро. — Следвай до края нишката, която държа, но няма да ти позволя да стигнеш по-далеч.“
— Действително, госпожо, аз съм в доста добри отношения с Негово високопреосвещенство — каза той.
— А аз дойдох — продължи Жана — да се осведомя за…
— За? — повтори с иронична отсянка Калиостро.
— Нали ви казах, господине, положението ми е деликатно, не злоупотребявайте с него. Вие не може да не знаете, че господин Дьо Роан ми засвидетелства известни нежни чувства, та бих искала да зная доколко мога да разчитам… Нали вие, господине, както казват, четете и в най-съкровените дълбини на душите и сърцата.
— Още малко светлинка, госпожо — рече графът, — за да мога да прочета по-добре в дълбините на вашето сърце и вашата душа.
— Господине, говори се, че Негово високопреосвещенство обича друга… Че Негово високопреосвещенство обича една високопоставена особа… Говори се дори…
Калиостро впи очи в Жана, в които проблясваха светкавици. Тя едва не припадна.
— Госпожо — каза той, — аз действително чета в дълбините, но за да чета добре, трябва да ми се помогне. Благоволете да отговорите на следните въпроси:
— Как дойдохте да ме търсите тук? Защото аз не живея тук.
Жана потръпна.
— Как влязохте? Защото в тази част от сградата няма нито пиян портиер, нито слуги. И ако не сте търсели мен, кого търсехте? Не отговаряте? — каза той на разтрепераната графиня. — Тогава ще ви помогна. Влезли сте с ключ, усещам го в джоба ви, ето го. Дойдохте да потърсите тук една жена, която просто от добро сърце криех в дома си.
— И… ако е така? — изрече Жана тихо. — Какво престъпление има в това? Нима не е позволено на една жена да види друга жена? Повикайте я, тя ще ви каже дали нашето приятелство не е чисто…
— Госпожо — прекъсна я Калиостро, — казвате ми това, понеже добре знаете, че тя вече не е тук.
— Вече не е тук! — извика Жана ужасена. — Олива вече не е тук?
— Ех — каза Калиостро, — може би вие, която подготвихте отвличането, не знаете, че тя замина?
— Отвличането! Аз! Аз! — извика Жана, чиято надежда се възвърна. — Значи е отвлечена, а вие ме обвинявате?
— Нещо повече, изобличавам ви — заяви Калиостро.
— Докажете го! — възкликна графинята.
Калиостро взе от масата един лист и го показа: