Колието на кралицата
- Автор: Дюма Александр
- Серия: Мария Антоанета #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Катя Делибашева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Колието на кралицата». Краткое содержание книги:
— И тъй? — попита все повече заинтригуван кралят, както се случва, когато след съмнение настъпва начало на някаква правдоподобност.
— И тъй, сир, тъкмо тук започва историята, която моето усърдие ми повелява да разкажа на Ваше величество.
— Какво!? Казвате, че историята започва тук. Но какво има, Боже мой? — извика кралят, като издаде така недоумението си пред очите на барона, който отсега нататък запази предимството си.
— Сир, говори се, че кралицата се е обърнала към някого за пари.
— Към кого? Към евреин, нали?
— Не, сир, не към евреин.
— О, Боже мой! Казвате ми го с такъв особен вид, Бретьой. Е, добре, сещам се, чуждестранна интрига — кралицата… е поискала пари от брат си, от роднините си. Тук има пръст Австрия.
Известно е колко докачлив беше кралят към австрийския двор.
— Щеше да бъде за предпочитане — отвърна господин Дьо Бретьой.
— Какво! За предпочитане ли? Но от кого може тогава да е поискала пари кралицата?
— Сир, не смея…
— Вие ме учудвате, господине — рече кралят, като вдигна глава и продължи с властен тон. — Кажете веднага, моля ви, назовете ми този заемодавец.
— Господин Дьо Роан, сир.
— Охо, вие не се свените да ми сочите господин Дьо Роан, най-разорения човек в кралството!
— Сир… — поде господин Дьо Бретьой, като сведе очи.
— Това поведение не ми харесва — добави кралят — и веднага ще ми дадете обяснение, господин пазител на държавния печат.
— Не, сир, за нищо на света, знайте, че нищо на света не ще ме принуди да изтърва от устата си думица, която би злепоставила честта на моя крал и на моята кралица.
Кралят свъси вежди.
— Слизаме много ниско, господин Дьо Бретьой — каза той. — Този полицейски доклад е пропит със зловонията на клоаката, отдето иде.
— Всяка клевета изпуска смъртоносни миазми, сир, ето защо кралете трябва да прочистват, и то с решителни средства, дори на трона, ако не искат честта им да бъде погубена от тия отрови.
— Господин Дьо Роан! — промърмори кралят. — Но истина ли е… Нима кардиналът позволява да се приказва…
— Ваше величество ще се убеди, че господин Дьо Роан е преговарял с бижутерите Бьомер и Босанж, че сделката е уредена от него, че той е уговорил и приел условията за плащане.
— Наистина ли! — извика кралят, дълбоко разтърсен от ревност и гняв.
— Това е вярно, което и най-прост разпит ще докаже. Обещавам го на Ваше величество.
— Казвате, че обещавате?
— Безрезервно, на моя отговорност, сир.
Кралят закрачи бързо из кабинета си.
— Ужасни неща — повтаряше той, — да, все пак не виждам кражба. — Сир, бижутерите имат разписка, подписана, както казват, от кралицата, а кралицата сигурно държи колието.
— Ах! — възкликна кралят в изблик на надежда. — Но тя отрича, добре знаете, че отрича, Бретьой.
— Ех, сир, нима някога съм поставял под съмнение невинността на кралицата? Нима съм толкова жалък, та Ваше величество не вижда какво уважение, каква обич тая в сърцето си към най-чистата жена!
— Значи обвинявате единствено господин Дьо Роан…
— Сир, по всичко изглежда…
— Обвинението е сериозно, бароне.
— То може да отпадне при разследване, но разследване е необходимо. Помислете си, сир, кралицата твърди, че колието не е у нея, бижутерите твърдят, че са го продали на кралицата, колието не се намери и думата кражба е произнесена от народа. Споменават името на господин Дьо Роан и святото име на кралицата.
— Вярно, вярно — каза кралят съвсем разстроен. — Имате право, Бретьой, цялата работа трябва да се изясни.
— Непременно, сир.
— Боже мой! Какво става в галерията? Да не би господин Дьо Роан да отива в параклиса?
— Не още, сир, господин Дьо Роан не може да отиде в параклиса. Още няма единайсет часът, пък и господин Дьо Роан ще отслужи литургията днес, облечен в епископските си одежди. Човекът, който минава, не е той. Ваше величество разполага с още половин час.
— Какво да правя? Да му говоря? Да го повикам?
— Не, сир. Позволете ми да дам на Ваше величество един съвет — не вдигайте шум около случая, преди да разговаряте с Нейно величество кралицата.
— Да — рече кралят, — тя ще ми каже истината.
— Нито за миг да не се съмняваме в това, сир.
— Слушайте, бароне, застанете там и направо, без да смекчавате, изложете всеки факт, всяко мнение.
— В тази чанта държа всичко, изложено подробно, с подкрепящи доказателства.
— Тогава на работа. Почакайте да затворя вратата на кабинета си. Тази сутрин имам две аудиенции, ще ги отложа.
Кралят даде нареждания, седна отново и хвърли последен поглед през прозореца.
— Този път — рече той — е наистина кардиналът, погледнете.