Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Историческая проза » Колието на кралицата
Колието на кралицата - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Колието на кралицата

Электронная книга - «Колието на кралицата». Краткое содержание книги:

През 1785 г. във френския двор избухва един от най-острите скандали на епохата — аферата с колието на кралицата. Кралица Мария-Антоанета отказва да приеме предложеното й от Луи XVI диамантено колие с мотива, че предпочита парите да отидат в полза на кралската флота. Решението й е посрещнато с радост от френския народ, но не и от отхвърлената аристократка Жана дьо Валоа, графиня Дьо ла Мот. Заедно с влюбения в кралицата кардинал Дьо Роан тя замисля пъклен план, който става повод за изригване на народното недоволство, довело до щурма на Бастилията. Александър Дюма, вдъхновен от любовната история, описва аферата като масонски заговор за дискредитиране на монархията. В него е замесен и Жозеф Балзамо, известен вече под името граф Калиостро.
1 ... 224 225 226 227 228 229 230 231 232 ... 289
Перейти на страницу:

— Великолепно време — каза Луи XVI развеселен, щом дипломатът влезе в кабинета му. — Истинско време за Успение. Я да видим, няма нито едно облаче на небето.

— Много съжалявам, сир, че нося облак за вашето спокойствие — отвърна министърът.

— Така ли! — възкликна кралят и добродушното му лице се намръщи. — Значи денят започва лошо. Какво има?

— Много съм затруднен, сир, да ви го разкажа, още повече че на пръв поглед то не е в компетенцията на моето министерство. Отнася се за нещо като кражба, а тя засяга полицейския лейтенант.

— Кражба ли! — възкликна кралят. — Вие сте пазител на държавния печат и накрая крадците винаги се сблъскват с правосъдието. Това засяга господин пазителя на държавния печат, а вие сте такъв, говорете.

— И тъй, сир, ето за какво се отнася. Чувал ли е Ваше величество да се говори за едно диамантено колие?

— Това на господин Бьомер?

— Да, сир.

— Което кралицата е отказала?

— Точно така.

— Отказ, който ми донесе един прекрасен кораб — „Сюфрен“ — каза кралят и потри ръце.

— Бедата е там, сир — каза барон Дьо Бретьой, безразличен към всякаква злина, която щеше да причини, — че колието е откраднато.

— Ах, толкова по-зле — рече кралят. — То беше скъпо, но диамантите могат да се разпознаят. Да ги разрежат, значи да загубят плода от кражбата. Ще ги оставят цели и полицията ще ги издири.

— Сир — прекъсна го барон Дьо Бретьой, — кражбата не е обикновена. Около нея се носят разни слухове.

— Слухове ли! Какво искате да кажете?

— Сир, твърди се, че кралицата е запазила колието у себе си.

— Какво, у кралицата? Но тя се отказа от него в мое присъствие, дори не пожела да го погледне. Глупости, нелепости, бароне, колието не е у кралицата.

— Сир, аз не употребих подходящата дума. Клеветите са винаги толкова слепи по отношение на държавните глави, че изразът е твърде оскърбителен за кралски уши. Думата запазила…

— Хайде, господин Дьо Бретьой — каза с усмивка кралят, — предполагам не казват, че кралицата е откраднала диамантеното колие.

— Сир — изрече бързо господин Дьо Бретьой, — казват, че кралицата е сключила тайно сделката и после я е прекъснала пред вас. Казват, и тук не е нужно да повтарям на Ваше величество колко уважението и предаността ми отхвърлят тези гнусни предположения, че бижутерите разполагат с разписка от Нейно величество кралицата, удостоверяваща, че тя запазва колието.

Кралят побледня.

— Значи така казват! — повтори той. — Какво ли не се говори? В края на краищата се учудвам. Кралицата е закупила тайно колието, за което не я упреквам. Кралицата е жена, колието е рядка и чудесна вещ. Слава богу, ако поиска, кралицата може да похарчи милион и половина за тоалета си. Аз бих го одобрил… Ще сбърка само в едно — ако премълчи пред мен желанието си. Но не подхожда на краля да се меси в тази работа. Тя засяга съпруга. Съпругът ще смъмри жена си, ако поиска или ако може, аз не давам на никого правото да се меси, дори със злословие.

Баронът се преклони пред тези толкова благородни и толкова решителни думи на краля. Но Луи XVI само привидно беше твърд. Само миг след проявена твърдост той ставаше отново колеблив, неспокоен.

— Пък и — рече той — какво разправяте за кражба… Вие казахте, струва ми се, кражба… Ако е имало кражба, колието нямаше да е в ръцете на кралицата. Да бъдем логични.

— Ваше величество ме смрази с гнева си — каза баронът, — не можах да довърша.

— Охо, гневът ми, а! Аз, разгневен… За това, бароне…

Добрият крал се разсмя гръмогласно.

— Хайде, продължавайте, кажете ми всичко. Кажете ми дори, че кралицата е продала колието на евреи. Бедната жена, тя често има нужда от пари, а аз не й давам.

— Точно това щях да имам честта да кажа на Ваше величество. Преди два месеца кралицата е поискала двеста хиляди ливри чрез господин Дьо Калон, а Ваше величество сте отказали да подпишете.

— Вярно.

— Та тези пари, сир, както говорят, сигурно са послужили за плащане на първата четвъртинка от уговорените срочни вноски за закупуване на колието. Понеже кралицата не е имала пари, тя е отказала да плати.

1 ... 224 225 226 227 228 229 230 231 232 ... 289
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)