Колието на кралицата
- Автор: Дюма Александр
- Серия: Мария Антоанета #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Катя Делибашева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Колието на кралицата». Краткое содержание книги:
— Как, отрича!? — възкликна колебливо кардиналът. — Нали имате разписка от нея.
— Кралицата казва, че разписката е фалшива.
— Ха! — извика кардиналът. — Вие сте се побъркали, господа.
— Така ли е? — обърна се Бьомер към Босанж, който отговори с трикратно утвърдително кимване.
— Кралицата е отрекла — рече кардиналът, — понеже, когато сте разговаряли, при нея е имало хора.
— Никого нямаше, Ваше високопреосвещенство, но това не е всичко.
— Какво още има?
— Кралицата не само отрече, не само твърдеше, че разписката е фалшива, но и показа разписка от нас, която доказваше, че сме си взели обратно колието.
— Разписка от вас — повтори кардиналът. — А тази разписка?
— Фалшива като другата, господин кардинал, вие добре знаете.
— Фалшива… Два фалшификата… Казвате, че добре го зная?
— Положително, защото потвърдихте пред нас това, което ни каза госпожа Дьо ла Мот. Знаете добре, че наистина продадохме колието и че то беше в ръцете на кралицата.
— Достатъчно! — каза кардиналът и прокара ръка по челото си. — Това, струва ми се, са много сериозни неща. Да се разберем. Ето какви бяха сделките ми с вас.
— Да, Ваше високопреосвещенство.
— Първо, покупка на колие, направена от мен за сметка на Нейно величество, за което ви платих двеста и петдесет хиляди ливри.
— Вярно е, Ваше високопреосвещенство.
— После продажба, уговорена направо от кралицата, поне както ми казахте, при условия, определени и гарантирани с нейния подпис?
— С нейния подпис… Твърдите, че това е подписът на кралицата, така ли, Ваше високопреосвещенство?
— Покажете ми го.
— Ето го.
Бижутерите извадиха писмото от портфейла си. Кардиналът му хвърли поглед.
— Я гледай! — възкликна той. — Вие сте деца… Мария-Антоанета на Франция… Та нали кралицата е дъщеря на австрийския кралски двор? Вие сте ограбени — и почеркът, и подписът, всичко е фалшиво!
— В такъв случай — провикнаха се разярени бижутерите, — госпожа Дьо ла Мот трябва да знае фалшификатора и крадеца.
Това твърдение отвори очите на кардинала за истината.
— Да повикаме госпожа Дьо ла Мот — каза той много смутен.
Прелатът позвъни, както бе направила и кралицата. Хората му се впуснаха подир Жана, чиято каляска може би все още не беше много далеч.
В това време Бьомер и Босанж, свили се като зайци в леговището си в обещанията на кралицата, повтаряха: „Къде е колието? Къде е колието?“
— Ще ме оглушите — каза сърдито кардиналът. — Откъде да зная аз къде ви е колието? Предадох го лично на кралицата, нищо повече не зная.
— Колието! Ние нямаме пари. Колието! — повтаряха двамата търговци.
— Господа, това не ме засяга — повтори излязъл от кожата си кардиналът, готов да изхвърли през вратата двамата кредитори.
— Госпожа Дьо ла Мот! Графинята! — завикаха Бьомер и Босанж, прегракнали от отчаяние. — Тя ни опропасти.
— Госпожа Дьо ла Мот е известна със своята честност, в която ви забранявам да се съмнявате, иначе ще заповядам да ви изтезават на колелото, и то в моя дом.
— В края на краищата някой е виновен — каза жаловито Бьомер. — Двата фалшиви документа все са направени от някого.
— От мен ли? — каза високомерно господин Дьо Роан.
— Ваше високопреосвещенство, съвсем не искаме да кажем това.
— Тогава?
— За Бога, Ваше високопреосвещенство, едно обяснение.
— Почакайте аз самият да го дам.
— Но, Ваше високопреосвещенство, какво да отговорим на кралицата, защото Нейно величество се нахвърля и върху нас.
— Тя какво казва?
— Казва, че колието се намира или у вас, или у госпожа Дьо ла Мот, а не у нея.
— Щом е така — рече кардиналът, пребледнял от гняв и срам, — вървете да кажете на кралицата, че… Не, нищо не й казвайте. Този скандал ни стига за днес. Но утре… утре, чувате ли, ще отслужа литургия във версайския параклис. Елате, ще видите как ще се приближа до кралицата, ще й говоря, ще я попитам дали колието не е у нея и ще чуете какво ще отговори тя. Ако отрече пред мен… тогава, господа, аз съм Роан, ще платя!
След тези думи, произнесени така величествено, принцът отпрати двамата съдружници. Те си тръгнаха заднишком, докосвайки се с лакти.
— Значи до утре — смънка Бьомер, — нали, Ваше високопреосвещенство?
— До утре, единадесет часа сутринта, във версайския параклис — отговори кардиналът.
76.
Фехтовка и дипломация
На другия ден към десет часа във Версай влизаше кола с герба на господин Дьо Бретьой. Читателите на тази книга, които си спомнят историята с Балзамо и Жилбер, не може да са забравили, че господин Дьо Бретьой, съперник и личен враг на господин Дьо Роан, отдавна изчакваше удобен случай, за да нанесе смъртоносен удар на врага си. Дипломацията тук толкова превъзхожда фехтовката, че в последното изкуство добър или лош отговор трябва да се даде за една секунда, докато дипломатите разполагат с петнадесет години, повече от необходимото, за да подготвят замисляния удар и да го направят колкото се може по-смъртоносен. Господин Дьо Бретьой бе поискал преди един час аудиенция с краля и завари Негово величество да се облича, за да отиде на литургия.