Последна саможертва
- Автор: Мид Ричел (Райчел)
- Серия: Академия за вампири #6
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Диана Янакиева Кутева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Последна саможертва». Краткое содержание книги:
Две раси вампири населяват нашия свят. Едните, мороите, са смъртни и влaдеят магиите със земни елементи. Другите, стригоите, са неживи и зли – хранещи се с невинни жертви. Дампирите – полувампири, полухора, са посветили живота си на мороите като техни пазители.
Лиса Драгомир е моройска принцеса. Тя е смъртен вампир с рядка дарба и неразрушима връзка със земните магии. Роуз Хатауей е дампир и най-добра приятелка на Лиса, обучаваща се да бъде неин персонален пазител.
ставяше това чудо на бижутерийното изкуство върху главата
на сестра си. За кратко погледите им се преплетоха. Лек про-
блясък на смущение се появи още веднъж в очите на Лиса, но
бързо угасна, щом Джил отстъпи назад. След това церемони-
ята продължи.
Екатерина протегна ръка към Лиса.
– Стани! – каза ѝ. – Вече пред никого никога няма да ко-
леничиш. – Екатерина хвана ръката на Лиса и я обърна така,
че двете да застанат с лице към залата. С глас, изненадващо
силен за дребното ѝ тяло, Екатерина обяви:
503
р и ш е л м и й д
– Кралица Василиса Сабина Рия Драгомир ще царува с
първото от имената си.
Всички в залата – с изключение само на Екатерина – ко-
леничиха със сведени глави. Изтекоха само няколко секунди,
преди Лиса да изрече:
– Станете! – Бяха ми обяснили, че продължителността била
по лична преценка на всеки монарх. Някои току-що короняса-
ни крале и кралици се наслаждавали да държат поданиците си
коленичили за по-дълго.
Последва попълването на документите – процедура, която
всички покорно наблюдавахме. В най-общи линии с подпи-
са си Лиса се утвърждаваше като кралица, докато Екатерина
и още двама свидетели потвърждаваха с подписите си, че са
присъствали на ритуала. Бяха приготвени по три копия върху
пищно украсена хартия, която придворната аристокрация на
мороите толкова обожаваше. Допълнително бе предвидено и
едно служебно копие върху обикновена хартия, което трябва-
ше да бъде изпратено на алхимиците.
След приключване на подписването Лиса вече имаше пра-
во да седне на трона. Сцената с изкачването по стъпалата до
трона беше изумителна. До края на живота си ще помня тази
гледка. Залата изригна в приветствия и ръкопляскания, когато
тя се настани в богато украсения трон. Дори и пазителите, ко-
ито обикновено стояха строго изправени, с ужасно сериозни
физиономии, се присъединиха към аплодисментите и поздрав-
ленията. Лиса се усмихваше на всички и по лицето ѝ не може-
ше да се отгатне тревогата, която навярно изпитваше.
Огледа залата и усмивката ѝ се разшири, когато видя Крис-
тиан. После потърси и мен с очи. Усмивката ѝ към него беше
изпълнена с обич, а към мен – леко насмешлива. Аз също ѝ се
усмихнах, докато се питах какво ли би ми казала, ако можеше.
– Какво е толкова смешно? – попита Дмитрий, като сведе
развеселен поглед към мен.
– Просто се чудех какво би казала Лиса, ако още имахме
връзка.
Макар да бе недопустимо нарушение на протокола на пази-
телите, Дмитрий ме улови за ръката и ме притегли към себе си.
– И? – попита.
504
п о с л е д н а с а м о ж е р т в а
– Мисля, че щеше да каже: „В каква каша се забъркахме?“
– И какъв е отговорът? – Топлината му ме обгръщаше отвся-
къде, както и любовта му. Отново се почувствах цялостна. Бях
си върнала липсващото парче в моя свят. Моят партньор. Мо-
ята половинка. Моят избраник. И не само това – върнах си об-
ратно живота – моя собствен живот. Щях да защитавам Лиса, щях да ѝ служа, но най-после можех да бъда самата себе си.
– Не зная – казах, като се облегнах на гърдите му. – Но
мисля, че ще е за добро.
____________
505
БЛАГОДАРНОСТИ
Първо и преди всичко благодаря на всичките си лоялни и
ентусиазирани читатели от целия свят, които бяха с Роуз и мен
в цялата поредица. Нямаше да мога да направя това пътува-
не без вас и се надявам да продължите да се наслаждавате на
предстоящите многобройни приключения с морои и дампири.
Благодаря също на всичките си приятели и на семейството
ми, които ме подкрепяха – особено на моя съпруг, който не-
прекъснато ме удивляваше с търпението си, любовта си и спо-
собността да живее с всеки подем и спад, характерни за една
творческа личност. Специална признателност заслужава Джеси
Макгейта за измислянето на гатанката в гората, която никога
нямаше да измисля без нея, да не говорим да успея да я реша.
Както винаги съм много благодарна на приятелите си от
издателството, които неуморно работеха, за да бъдат издаде-
ни тези книги: на Джим Маккарти – моя агент, понякога и те-
рапевт, както и неуморим адвокат; на Лорен Ейбрамоу, която
продължава да открива все повече страни, за които аз никога
не съм чувала, за да изпрати там Роуз; на Джесика Ротънбърг
и Бен Шранк, изключителни редактори, които сигурно съм ли-