Последна саможертва
- Автор: Мид Ричел (Райчел)
- Серия: Академия за вампири #6
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Диана Янакиева Кутева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Последна саможертва». Краткое содержание книги:
Две раси вампири населяват нашия свят. Едните, мороите, са смъртни и влaдеят магиите със земни елементи. Другите, стригоите, са неживи и зли – хранещи се с невинни жертви. Дампирите – полувампири, полухора, са посветили живота си на мороите като техни пазители.
Лиса Драгомир е моройска принцеса. Тя е смъртен вампир с рядка дарба и неразрушима връзка със земните магии. Роуз Хатауей е дампир и най-добра приятелка на Лиса, обучаваща се да бъде неин персонален пазител.
лежат. Върни се в Сибир.
– Всъщност – каза Дмитрий, – съвсем сигурен съм, че Ейб
ще забележи. Не се тревожи, Роза. Не се страхувам. Ще из-
търпя всички мъчения, на които ще ме подложат затова, че
съм с теб. Струва си.
– Ти наистина си най-смелият мъж, когото познавам – за-
сиях аз.
Той се усмихна, но в следващия момент погледът му се на-
сочи към входа на залата, където настъпи леко объркване.
– Изглежда е готова – прошепна Дмитрий.
– Надявам се – отвърнах тихо.
С действително помпозен маниер един церемониалмайстор
прикова вниманието на всички в залата. Настана абсолютна
тишина, дори дишането на присъстващите не се чуваше.
501
р и ш е л м и й д
Церемониалмайсторът отстъпи настрани от вратата.
– Принцеса Василиса Сабина Рия Драгомир.
Лиса влезе и макар да я бях видяла само преди по-малко
от половин час, дъхът ми секна. Беше облечена в строго офи-
циална рокля, но не с дълги ръкави. Несъмнено шивачът ѝ
се беше постарал доста. Роклята бе дълга до пода, с поли от
коприна и шифон, които се диплеха и полюшваха около Лиса,
докато тя пристъпваше тържествено напред. Платът беше с
оттенък на нефрит, също като очите ѝ, както и горнището на
роклята, с пристегната около врата яка, обсипана с изумруди,
която приличаше на огърлица. Коланът на роклята също беше
покрит с изумруди. Гривни допълваха тоалета ѝ. Косата ѝ се
стелеше свободно по раменете, с блестящото съвършенство
на платина, като сияеща аура.
До нея вървеше Кристиан, силно контрастиращ с черната
си коса и черния си костюм. Днес обичаите определено бяха
нарушени, тъй като традицията повеляваше член на фамили-
ята да придружава Лиса, но... е, тя си бе позволила това от-
клонение. Дори и аз бях длъжна да призная, че той изглежда-
ше възхитително. Лицето му грееше от гордост и любов към
нея – независимо какви чувства го измъчваха заради Таша.
Лорд Озера, припомних си титлата, която вече му се полага-
ше. Нямаше съмнение, че занапред тази титла ще придобива
все по-голямо значение. Поведе Лиса към подножието на тро-
на, след което се присъедини към останалите представители
на фамилията Озера в множеството.
Екатерина ѝ посочи с ръка голямата атлазена възглавница
на пода пред стъпалата.
– Коленичи!
Съвсем за кратко Лиса се поколеба. Само за миг. Може би
само аз го забелязах. Дори и без помощта на телепатичната
ни връзка бях така настроена да улавям настроенията ѝ и
най-фините нюанси в действията ѝ, че можех да различа това
колебание. Очите ѝ се насочиха към Джил. Изражението на
Лиса не се промени. Почувствах се толкова странно, че не
долавях чувствата ѝ. Но знаех достатъчно, за да се досетя.
Несигурност. Смут.
Отново да напомня – паузата трая само миг. Лиса колени-
502
п о с л е д н а с а м о ж е р т в а
чи, като разстла артистично полите на роклята си. Екатерина,
която винаги изглеждаше тъй крехка и съсухрена в залата за
изпитите, сега се бе изправила внушително с древната клет-
вена книга за коронации на мороите. Усещах могъществото,
което още се излъчваше от бившата кралица.
Книгата бе написана на румънски, но Екатерина превежда-
ше без всякакво усилие, докато четеше с висок глас. Започна
със слово за това, какво се изисква от един монарх, след което
продължи с клетвите.
– Ще служиш ли предано?
– Ще браниш ли своя народ?
– Ще бъдеш ли справедлива?
Бяха общо дванадесет, а Лиса трябваше на всяка да отго-
воря с „Ще го направя“, по три пъти за всеки въпрос: на ан-
глийски, на руски и на румънски. Все още ми беше странно, че
не можех да проверя през връзката какви чувства изпитваше
Лиса, но по лицето ѝ виждах, че възприема съвсем сериозно
всяка дума, която изричаше. Щом тази част от церемонията
приключи, Екатерина подкани Джил да излезе напред. След
последния път, когато гледах към нея, някой бе връчил коро-
ната на момичето, за да я поднесе на сестра си. Беше израбо-
тена специално по мярка за Лиса, истински шедьовър от бяло
и жълто злато, инкрустирана с изумруди и диаманти. Допъл-
ваше красиво тоалета ѝ и изведнъж забелязах, че Джил също
се вписваше идеално.
Според друга традиция монархът трябваше да бъде короня-
сан от член на царстващата фамилия и точно това бе ролята,
запазена за Джил. Видях, че ръцете ѝ трепереха, докато по-