Последна саможертва

трастиращи облекла. Майка ми носеше същата униформа на

пазителите като мен – бяла риза, черни панталони и черно сако.

Докато Ейб си оставаше... Ейб, с черен костюм на фини райета

и с черна риза под него. На фона на цялата тази строго офи-

циална чернота жизнерадостно грееше непоносимо ярката му

лимоненожълта вратовръзка от някакъв мек плат с индийски

десен. От джобчето на ревера му надничаше кърпичка от съ-

щата живописна материя. Освен златните си обици и гердани

се беше накиприл и с мека черна шапка, явно ново допълнение

към екстравагантния му гардероб. Предположих, че я пазеше за

събития като днешното. Пак добре, че не беше пиратска шапка.

– Не ни обвинявай – каза майка ми. – Не ние взривихме

половината от кралския двор, нито откраднахме дузина коли,

нито изобличихме убийца. Нито помогнахме наша приятелка

тийнейджърка да бъде коронясана за кралица.

– Всъщност – обади се Ейб, – аз взривих половината от

кралския двор.

Майка ми не му обърна внимание. Изражението ѝ се смек-

чи, докато ме оглеждаше със зорките си очи на пазител, от

които нищо не убягваше.

– Сериозно... как се чувстваш? – През дните след пробуж-

дането ми ги бях виждала само няколко пъти, и то все за крат-

ко, колкото да се попитаме един друг как сме. – Днес си пре-

карала ужасно много време на крака. И да знаеш, че вече съм

казала на Ханс да не ти възлага дежурства поне за известно

време.

Това бе едно от най-майчинските изказвания, които някога

бях чувала от нея.

– Аз... аз съм добре. Много по-добре. Мога още сега да

поема дежурство.

 498 

п о с л е д н а с а м о ж е р т в а

– Нищо подобно няма да правиш – моментално ме скастри

тя, с тона, с който раздаваше заповеди на екип пазители.

– Престани да я глезиш, Джанин.

– Не я глезя! Просто се грижа за нея. Ако някой я глези,

това си ти.

Огледах ги с удивление. Не бях наясно на какво съм свиде-

тел – на схватка или на загряване преди схватката. Нито една

от двете възможности не ме изпълваше с възторг.

– Добре де, добре. Само се сдържайте. Нали оцелях? Само

това е от значение.

– Така е – съгласи се Ейб. Внезапно ми заприлича на загри-

жен баща, което за мен бе още по-странно дори от поведени-

ето на майка ми. – И въпреки поредицата от нарушени закони

и всички материални щети, които остави след себе си, аз се

гордея с теб. – Тутакси заподозрях, че тайно се гордееше с мен

именно заради тези ми подвизи. Напиращият на устните ми

циничен коментар за материалните щети секна, когато майка

ми изненадващо се присъедини към оценката му:

– И аз се гордея с теб. Твоите методи не бяха... идеал-

ни, но ти постигна нещо велико. Всъщност няколко вели-

ки неща. Намери както убийцата, така и Джил. – Направи

ми впечатление как сковано произнесе думата „убийцата“.