Последна саможертва

– Не – съгласи се Дмитрий. Ръката му се плъзна по тила ми,

сплете пръсти в косите ми и ме притегли към себе си. – Не и

за още няколко мига.

Досега никога не бях присъствала на коронация и честно

казано, се надявах никога повече да не присъствам. Искаше

ми се през целия ми живот да царува само една кралица.

Странно, но коронацията се оказа нещо като погребението

на Татяна, но с обратен знак. Каква беше онази стара приказ-

ка? Кралицата е мъртва. Да живее кралицата.

Обичаят задължаваше бъдещият монарх да прекара първата

половина от деня на коронацията си в църквата, вероятно за да

се моли за напътствия свише, за сила и всякакви такива духовни

работи. Не бях сигурна какво предвиждаше обичаят за монар-

си, които са атеисти. По всяка вероятност сигурно просто щяха

да се преструват. С Лиса, която беше искрено вярваща, такъв

проблем не съществуваше и сега тя със сигурност се молеше,

както си му беше редът, да бъде добра кралица.

След бдението Лиса, начело на една огромна процесия, се

върна през дворцовия площад до двореца, където трябваше да

се извърши коронацията. Придружаваха я почетни представи-

тели на всичките кралски фамилии, заедно с музикантите, кои-

то сега свиреха много по-жизнерадостни мелодии в сравнение

с погребението на Татяна. Пазителите на Лиса – сега разпола-

гаше с цяла армия – пристъпваха край нея. И аз бях сред тях,

облечена в най-изисканата си униформа в черно и бяло, вклю-

чително червения колан, препасан около кръста ми – знак, че

 496 

п о с л е д н а с а м о ж е р т в а

съм кралски пазител. Ето най-после една значителна разлика

с погребението. Татяна беше мъртва – пазителите ѝ бяха само

за фасон. Лиса беше жива и макар да бе спечелила гласува-

нето в Кралския съвет, още имаше врагове. Аз и колегите ми

бяхме нащрек, в максимална степен на бойна готовност.

Но не беше нужно, не и като се има предвид начинът, по

който зрителите я приветстваха. Всички онези, които по вре-

ме на изпитите и избора на новия монарх лагеруваха отвън, се

бяха струпали от двете страни на пътя на тържествената про-

цесия, като непрекъснато прииждаха все нови и нови нейни

привърженици. Не бях сигурна дали друг път са се струпвали

толкова много морои на едно място.

След дългата обиколка Лиса пристигна в двореца и я на-

станиха в малко преддверие в съседство с тронната зала. Тази

тронна зала рядко се използваше за делови срещи, но при вся-

ко по-тържествено събитие – като клетвата на нов монарх –

мороите с голямо желание възкресяваха древните традиции.

Залата беше малка и не можеше да побере всичките струпани

отвън желаещи да присъстват. Не можеше да побере дори ця-

лата процесия. Но всички членове на Кралския съвет и най-

високопоставените аристократи от кралските фамилии бяха

там, заедно с неколцина специално поканени от Лиса гости.