Последна саможертва

Ейб се забави малко, преди да ми отговори.

– Докато Лиса не промени закона – надявам се, че ще го

направи, – Джил е единственото, което я държи на трона. Ако

нещо се случи с Джил, Лиса повече няма да бъде кралица.

Това е. Какво би направила ти?

– Ще я пазя, ще се погрижа за безопасността ѝ.

– Тогава имаш отговор на въпроса си.

– Само че това е доста обширно понятие – уточних. – „Без-

опасност“ може да означава много неща.

– Ибрахим – предупреди го майка ми. – Достатъчно. Сега

не му е нито времето, нито мястото.

Ейб задържа втренчения ми поглед още няколко секунди,

след което ми се усмихна нехайно.

– Разбира се, разбира се. Това тук е семейно събиране.

Празненство. И виж: ето го най-новия член на семейството ни.

Дмитрий се присъедини към нас, облечен в униформа на

пазител, в черно и бяло, също като нас двете с майка ми. За-

стана до мен, като съвсем подчертано дори не ме докосна.

– Господин Мазур – официално поздрави, като леко кимна

към двамата ми родители. – Пазител Хатауей. – Дмитрий беше

със седем години по-голям от мен, но в този миг, докато се

обръщаше към родителите ми, приличаше на свенлив шестна-

десетгодишен юноша, дошъл да ме изведе на първа среща.

– А, Беликов – рече Ейб и разтърси ръката на Дмитрий. –

Надявах се да се срещнем. Наистина искам да те опозная по-

добре. Може би ще успеем да отделим малко време, за да си

поприказваме, да науча повече за живота ти, за хобитата ти и

така нататък. Обичаш ли лова? Приличаш ми на ловец. Трябва

 500 

п о с л е д н а с а м о ж е р т в а

някой път да половуваме заедно. Зная едно страхотно място в

горите. Далече, много далече оттук. Ще си прекараме чудес-

но. Със сигурност имам доста въпроси, които бих искал да ти

задам. Както и да ти споделя доста неща.

Погледнах панически майка си, за да я помоля безмълвно да

сложи край на това. Докато бяхме гаджета с Ейдриън, Ейб бе

посветил доста време да си говори с него, да му обяснява най-жи-

вописно и с най-страховити подробности как точно очаква да се

държат с дъщеря му. Не исках Ейб да замъкне Дмитрий в някой

пущинак, особено ако и двамата държат пушки в ръцете си.

– Всъщност – намеси се майка ми непринудено в разговора

им, – и аз бих искала да се присъединя към вас. Също имам

въпроси, особено за времето, когато двамата бяхте в академи-

ята „Свети Владимир“.

– Забравихте ли къде се намираме? – напомних им припря-

но. – Церемонията скоро ще започне.

Това поне беше истина. Почти всички бяха заели местата

си. Множеството притихна.

– Разбира се – кимна Ейб. За мое удивление той ме целуна

по челото, преди да се отдръпне. – Радвам се, че отново си

сред нас. – После смигна на Дмитрий: – Очаквам с нетърпе-

ние да си побъбрим.

– Бягай – прошепнах на Дмитрий, след като родителите ми

се отдръпнаха. – Ако се измъкнеш сега, може би няма да забе-