Острието на Тишал
- Автор: Стовер Мэтью Вудринг
- Серия: Приключенията на Каин ( Отвъдие) #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-455-8
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Острието на Тишал». Краткое содержание книги:
Преди шест години Ма’елкот — бог на Отвъдие — задържа Палас Рил в безмилостната си хватка. Управляващият елит на Земята желаеше смъртта ѝ. Каин се закле, че ще я спаси. Те смятаха, че няма никакъв шанс. И сгрешиха. Той пожертва кариерата си като Каин, за да смаже враговете на Палас Рил и да я върне у дома.
Сега Хари Майкълсън е единственият човек, който стои между бездушните корпоративни господари на Земята и зелените хълмове на Отвъдие. Победата на Каин над Ма’елкот е отворила проход между световете и сега безличните тълпи от Земята избиват всичко, което той обича. Стари и нови врагове се обединяват срещу него. А Хари дори вече не е Каин. Той е просто един обикновен човек — самотен, сакат, безсилен. Те смятат, че няма никакъв шанс.
Но грешат…
— Не разбирам. Щом толкова мразиш нещата, които правят, защо им помагаш?
— Помагам не на тях! — Внезапно той скочи на крака и се извиси над нея, размахвайки огромния си юмрук. — Помагам на теб. Помагам на Фейт. Аз… — Яростта му посърна толкова бързо, колкото и се беше разярила. Той разпери пръсти и отпусна ръка до бедрото си. — Опитвам се да се върна у дома.
От другата страна на прозореца Колбърг дишаше тежко като уморено куче.
— Е, добре — каза Ейвъри най-накрая. — Опасявам се, че не ти е провървяло.
— Какво имате предвид?
Тя поклати глава.
— Ти си типичен мъж, Професионалист. Затова и не можеш да намериш тази твоя „връзка“.
— Не разбирам.
— Естествено, че не разбираш. Нали ти казвам — ти си мъж. Мислиш си, че момичето е било свързано с реката. А това не е така. Фейт ми го каза, когато летяхме към Бостън първия път, веднага след като я взех. Тя беше абсолютно ясна по този въпрос. Връзката ѝ никога не е била с реката. А с майка ѝ.
— С майка ѝ?…
— С вече мъртвата ѝ майка.
Тан’елкот присви очи.
— Какъв глупак съм — промърмори той, като отново седна на стола до Фейт и се зае да се взира в нея с подновена енергия. — Сила… — промърмори той. — Всичко, което ми трябва, е използваем източник на сила…
— Какво правиш? Тя е мъртва, Тан’елкот. Няма връзка.
— Мъртва е, да, но структурата на нейното съзнание се е запазила по същия начин, по който съзнанието на сина ти живее в мен. Тази структура е била хваната в капан в момента на смъртта ѝ. Тя е безсилна, разбира се, но само докато няма тяло, което да командва. Нещо като записана на диск компютърна програма: информационна структура, на която ѝ трябва само терминал, който да я стартира, и източник на сила, който да я активира.
— Каква сила?
От вратата зад гърба ѝ с бездушно стържене Колбърг изрече:
— Моята сила.
Четиринайсет
Докато бродеше по света, уродливият рицар се озова в една тъмна и непроходима гора. И там всички пътеки водеха към смъртта.
Уродливият рицар не губеше надежда; обръщаше се към различни водачи за помощ и напътствия. Първият му водач беше Младежката мечта. По-късно се обърна към Приятелството, после към Дълга и накрая към Здравия разум, но всички те го объркваха все повече и повече.
Накрая уродливият рицар се отказа и просто седна на пътеката.
И досега щеше да си седи там, ако лицето му не беше докоснато от вятъра, който носеше със себе си аромата на степни простори, безкрайни небеса, ясно слънце, снегове и високи планини.
Това бе вятърът, вдигнат от крилете на тъмния ангел.
1.
Няколко дни преди Фестивала на Възнесението едно ново съобщение взриви като ядрена бомба мрежата. Актьорите в Анхана бяха станали свидетели на пристигането на делегация на Манастирите, антураж от десетки служители, слуги и тежко въоръжени монаси със стоманените очи на бойни ветерани. Делегацията беше посрещната на пристанището на Индустриалния парк от почетна стража, подходяща за васални крале, и от целия военен оркестър; посрещачите организираха огромен парад, процесия, която обгради една-единствена талига, теглена от четири гърбави вола.
Оркестърът беше засвирил тържествената песен „Божие правосъдие“, химн на Църквата на Любимите деца на Ма’елкот. Парадът пое на север по Пътя на измамниците, най-широкия булевард на Индустриалния парк, мина през Къта на занаятчиите, после сви на юг по Пътя на благородниците, покрай временните барикади, които запечатваха димящите руини на Града на пришълците, по възстановения Мост на рицарите към Стария град и се върна отново на Пътя на благородниците, навлизайки в Стария град, преди отново да свие на изток по Пътя на боговете, най-голямата главна пътна артерия.
През цялото време той бе посрещан от ликуващи, подигравателни, дюдюкащи тълпи, привличани от гръмката музика и триумфалните викове на глашатаите, предшестващи парада, които гръмогласно оповестяваха залавянето на Врага Божи.
Върху талигата беше изградена висока платформа; на платформата стоеше окован среден на ръст, доста обикновен на вид мъж с тъмна коса и рунтава черна брада. До полунощ почти всички на Земята бяха научили новината.