Крахът на титаните [bg]

Григорий нямаше никакви вести от Лев, който замина преди повече от две години. Боеше се да не го е споходила някаква беда в Америка. Слабостите на Лев често го въвличаха в сбивания, макар той всякога да се изхитряваше да се отърве. Проблемът произлизаше от възпитанието му — живееше ден за ден, без дисциплина, а наместо родители имаше само Григорий. На Григорий му се щеше да се бе справил по-добре, но и той беше момче.

В резултат нямаше кой да се грижи за Катерина и нейното дете, освен Григорий. Това го изпълваше с яростна решимост да оцелее въпреки безпорядъка и неспособността на руската армия, за да може един ден да се върне у дома при Катерина и Владимир.

Командир на този участък от фронта беше генерал Брусилов — професионален военен, за разлика от толкова много други генерали, които бяха придворни. Под неговото командване през юни те спечелиха територии, изтласквайки обърканите австрийци. Григорий и хората му се сражаваха усърдно, когато получените заповеди имаха някакъв смисъл. Инак посвещаваха усилията си на това да стоят настрани от огневата линия. Григорий вече доста го биваше в избягването на сраженията и така си спечели верността на взвода.

През юли руското настъпление се забави заради липсата на провизии и снаряжение, както винаги. Сега обаче пратиха за подкрепление гвардейските полкове. Гвардейците бяха елитни части, най-високите и най-здравите руски войници. За разлика от останалите, те носеха хубави униформи — тъмнозелени със златни ширити — и нови ботуши. Но командирът им беше слаб, поредният придворен, генерал Безобразов. Григорий имаше усещането, че Безобразов няма да превземе Ковел, колкото и снажни да бяха неговите гвардейци.

Заповедите бяха предадени призори от майор Азов. Той беше висок и дебел, с възтясна униформа и както обикновено в този ранен час, очите му бяха зачервени. С него беше поручик Кирилов. Поручикът привика старшините и Азов им нареди да прекосят реката и да се насочат на запад по пътеките през блатото. Австрийците бяха разположени в блатото, но не се бяха окопали, понеже земята беше твърде мочурлива.

Григорий разбираше, че предстои бедствие. Австрийците щяха да ги причакват, скрити на позиции, които са подбрани отрано и с внимание. Русите щяха да са съсредоточени по пътеките и нямаше да могат да се придвижват бързо из тресавищата. Щяха да ги изтребят.

На всичко отгоре, боеприпасите им бяха на свършване.

— Ваше височество, трябва да ни се отпуснат муниции — рече Григорий.

Макар и дебел, Азов беше бърз. Без предупреждение удари Григорий в устата. Пареща болка избухна в устните му и той падна назад.