По заповед на президента

Всички снайперисти, разпръснати по покривите на министерските сгради около резиденцията на президента, ежедневно засичаха през оптическите си мерници струпвания на любопитни граждани, дори вече познаваха физиономиите на „дежурните“ зяпачи, а агентите се бяха постарали да издирят имената им и да ги проверят в картотеката на съмнителните и заподозрените лица от всички националности и религии. Много затруднения за снайперистите създаваше и смесването с тълпата на агентите, стараещи се да изглеждат или като случайни минувачи, или като безработни скитници. Понякога, без много шум, проследяваха някои, за да се уверят, че действително не вдъхват опасения. Но днес или поне засега нямаше опасност от инциденти.

— Променихте ли програмата си снощи? — попита Прайс. Измъчваше я, че трябва да задава такива тъпи и неловки въпроси.

— Не. Погледахме предаванията по телевизията — излъга ФЕХТОВАЧ, без да подозира, че те вече са засекли лъжата му. Дори не се изчерви, отбеляза си Прайс. Лицето й също запази невъзмутимото си изражение. Дори и на президента е позволено да крие своите малки тайни или поне да си въобразява, че никой нищо не е разбрал.

— Окей, ето графика. — Райън прегледа набързо първата страница и узна, че според подобното разписание след малко е длъжен да седне на масата пред чаения сервиз. — Министърът на финансите вече е на път. Ще бъде тук веднага след редовния сутрешен доклад на КАРТОИГРАЧ.

— А как наричате Джордж? — заинтересува се Джак, преди да се запъти към Западното крило.

— ТЪРГОВЕЦ. Много му допадна — докладва Андреа.

— Добро утро, господин президент. — Както винаги, Бен Гудли се изправи, щом Райън влезе в Овалния кабинет.

— Здравей, Бен. — Райън остави графика за деня на бюрото си, набързо огледа най-важните документи, подредени отгоре, и се отпусна в креслото. — Да започваме.

— Снощи не ми дадохте възможност да поприказвам с хората от персонала в Белия дом, сър. Очертават се неприятности с Цзян Хансан. Мога да ви представя последната версия, но предполагам, че вече ви е известна. — Президентът кимна утвърдително и му даде знак да продължи.

— Добре, а сега относно събитията в Тайванския проток. Пекин разполага в района с петнадесет бойни кораба в две формации — едната от шест, а другата от девет флотски единици. Ако желаете, мога да ви покажа картата с разположението им, но е достатъчно да знаете, че са разрушители и фрегати. Разгърнати са в боен ред, така ни осведомиха от Пентагона. Изпратили сме един самолет ЕС-135 за подслушване на радиообмена в района. Разполагаме с една подводница, „Пасадена“, базирана в участъка между двете китайски бойни формации, а още две подводни лодки са на път от централната част на Тихия океан. Очаква се да пристигнат в района след тридесет и шест, съответно след петдесет часа плаване. Главнокомандващият на Тихоокеанския флот, адмирал Дейв Сийтън, е тук, за да разговаря по въпроса с вас, сър. Ще се обсъжда пълен комплект от мерки за надзор на ситуацията в района. Най-важните предложения, в резюмиран вид, веднага бяха оставени на бюрото на секретаря на господин Бретано. Разговарях с него по телефона. Според първата му реакция адмирал Дейв Сийтън си разбира от работата. В политически план правителството в Тайпе не е получило официално предизвестие за военноморските учения в непосредствена близост до бреговете на Тайван. Те ще излязат с протестна декларация в пресата. Техните военни веднага се свързаха с нашите агенти. Според държавния секретар не може да се постигне нещо особено, но те не искат да се откажат от срещата с вас.