По заповед на президента
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По заповед на президента». Краткое содержание книги:
— Идва ред на сутрешните новини, сър. — Бен се надигна от стола. — Кой ми измисли този прякор, КАРТОИГРАЧА?
— Избрахме го, след като се запознахме с досието ти — обади се Андреа Прайс — Много ти върви на покер.
— И с жените съм така, сигурно и това знаеш — недоволно подхвърли Гудли и излезе.
— Не знаех тези подробности за него, Андреа — обади се президентът.
— Напоследък е спечелил доста крупни суми в игралните домове в Атлантик Сити — засмя се тя.
Райън погледна програмата за деня. Сега идваше ред на обсъждането на речта на Джордж пред Сената.
— Остави ни сами, Андреа — каза Райън миг преди на прага да се появи Джордж Уинстън.
— Добро утро, сър — поздрави министърът на финансите. Както винаги бе облечен в костюм по поръчка. Държеше кафява папка. Настаниха се на фотьойлите от двете страни на масичката за кафе.
— Какво е положението на Уолстрийт? — попита Райън и си наля кафе.
— Ако управлявах моята брокерска къща като онези хитреци от борсата, отдавна да са ме линчували, дори щяха да окачат главата ми над камината. Тук е пълно с лентяи и никой за нищо не желае да поеме отговорност. По дяволите, тук има прекалено много излишни чиновници, господин президент…
— Поне тук, в този кабинет, можеш да ме наричаш Джак.
— Чудесно, Джак. Докъде да се разпростирам в доклада си?
— Нали вече го обсъдихме. Трябваше да се заемеш с промените в министерството. Но искам да знам с какво възнамеряваш да започнеш.
— Добре, ще ти кажа. Първо смятам да посъкратя персонала. Искам да организирам министерството като бизнес-кантора. — Той млъкна за миг, после продължи още по-разпалено: — И освен това искам да ревизирам данъчния закон. За Бога, допреди два дни не знаех как ще се справя с проблемите около данъците. Повиках най-добрите юристи, с които разполагам, и…
— Но не трябва да засягаме приходите в бюджета, запомни това.
— Ще експериментираме с няколко математически модела. Очакваме ефектът от замразяването на приходите в бюджета да се окаже независим от входните параметри, Джак, но има вероятност да дочакаме общо нарастване на фондовете, достъпни на правителството.
— Сигурен ли си? Дали няма да се наложи да провериш още веднъж…
— Не, Джак. Няма да си губя времето с допълнителни проучвания. За няколко месеца ще взема Марк Грант, той се справя с компютърното моделиране по-добре от всички, с които съм си имал работа. Миналата седмица по цели дни не се отделяше от компютрите, за да се оправи сред цялата тази бъркотия… нима още не са ти докладвали? Оттогава никой не смее да предлага промени в системата за събиране на данъците. На бюрото ми ме очакват архивните документи — общо хиляда страници, — в които се описват промените в данъчните закони, приети през 1952 година, както и резултатите от тях. Най-подробно са дадени ефектите от данъчното законодателство за всеки сектор от икономиката ни… или поне това, което хората тогава са очаквали от тези закони. Особено ценни са сравненията между прогнозните и реалните резултати, обобщени на база на състоянието на най-големите компании през 1960 година. Смятам, с твое разрешение, да изложа някои изводи пред Сената, в рамките на час и половина.
— Сигурен ли си, че не грешиш, Джордж? — попита президентът. Това бе един от най-тревожните проблеми, и то не само напоследък. Президентът не бе в състояние да проверява всичко, което се върши от негово име — не можеше да прочете дори само една стотна от документите, които се появяваха с неговото име отдолу — но бе отговорен за всичко. Не един или двама президенти преди него безуспешно се бяха опитвали да се преборят с това зло.
— Да, сигурен съм, Джак.
Спогледаха се. Всеки знаеше на какво е способен другият. Президентът имаше пълното право да заяви, че благоденствието на нацията е много по-важно от съдбата на милиардите долари, които Уинстън управляваше чрез финансовата групировка „Колумб“, но предпочете да премълчи. Не забравяше, че Уинстън бе съградил тази свръхмогъща инвестиционна къща буквално от основите. И подобно на Райън, той също бе човек от скромен произход, преуспял в големия бизнес единствено благодарение на интелекта си, на желязната си воля и на моралните си качества. За него парите, поверени му от клиентите, бяха по-важни от неговите собствени приходи — затова не бе чудно, че успя да забогатее стремително и въпреки това да не забрави откъде е започнал. Първото официално изявление от висш представител на администрацията на Райън неминуемо щеше да се отрази извънредно благоприятно на репутацията на Уинстън.