Избрани творби (Един живот, новели и разкази)
- Автор: Мопасан Ги дьо
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордан Павлов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Избрани творби (Един живот, новели и разкази)». Краткое содержание книги:
Ах, господине, да ме бяхте видели след това… а пък нея! Тя лееше порой сълзи, като ме молеше да не я издавам, да не я погубвам. Обещах й всичко, каквото пожела, и си отидох страшно разстроен.
Какво да правя? Прелъстил бях моята клиентка. Това нямаше никакво значение, ако имах клиент за нея, но нямах. Аз бях клиентът, лекомисленият измамен клиент, измамил сам себе си. Ей, че положение! Можех да я зарежа, разбира се. Но зестрата, голямата, хубава, осезаема, проверена зестра! И после имах ли право да зарежа бедната девойка, след като я бях прелъстил по такъв начин? Но колко ли тревоги ме очакваха в бъдеще?
Може ли да се живее с жена, която се отдава толкова лесно?
Прекарах страхотна нощ в нерешителност, разкъсван от угризения, измъчван от опасения, терзан от всякакви съмнения. Но сутринта умът ми се проясни. Облякох се изискано и точно в единадесет часа се явих в хотела, в който тя живееше.
Като ме видя, тя се изчерви цяла.
Казах й:
— Госпожице, има само един начин да поправя грешката си. Моля за вашата ръка.
Тя прошепна:
— Съгласна съм.
И се оженихме.
Всичко вървя добре шест месеца.
Преотстъпил бях кантората си, живеех като рентиер и наистина не можех да упрекна в нищо, в нищичко, жена си.
Но малко по малко забелязах, че от време на време тя излизаше за дълго от дома. Това се случваше в определен ден, едната седмица във вторник, другата седмица в петък. Помислих, че ми изменя и я проследих.
Беше вторник. Тя излезе пеш към един часа, тръгна по улица Репюблик, сви вдясно покрай двореца на архиепископа, после се спусна по улица Гран-Пон до Сена, повървя по кея и мина реката по моста Пиер. Тогава стана неспокойна, започна да се обръща често и се взираше във всеки минувач.
Бях се преоблякъл като въглищар и тя не ме позна.
Най-после влезе в гарата на левия бряг. Вече бях положителен, че любовникът й ще пристигне с влака в един и четиридесет и пет.
Скрих се зад една кола и зачаках. Изпищя свирка… нахлу вълна пътници… Жена ми пристъпи, спусна се, сграбчи едно тригодишно момиченце, придружавано от дебела селянка, и страстно го целуна. После се обърна, видя друго дете, по-малко, момиченце или момче, което друга селянка носеше на ръце, хвърли се, прегърна го буйно и тръгна, придружена от двете хлапета и двете бавачки, по дългата мрачна и пуста алея Кур-ла-Рен.
Прибрах се смаян, разтревожен, разбрал и недоразбрал все още, но не смеех да правя никакви предположения.
Когато се прибра за вечеря, се нахвърлих върху нея и изревах:
— Какви са тия деца?
— Кои деца?
— Тия, които чакахте с влака от Сен-Север?
Тя извика силно и припадна. Когато се съвзе, ми призна, обляна в сълзи, че имала четири деца. Да, господине, две момичета за вторник и две момчета за петък.
Ето източника — какъв позор! — ето източника на нейното богатство. Четирима бащи!… От тях бе натрупала зестрата си.
Какво ще ме посъветвате да направя сега, господине?
Адвокатът отговори замислен:
— Да признаете децата си, господине.
Ги дьо Мопасан
Страхливец
В обществото го наричаха „красивия Синьол“. Казваше се виконт Гонтран-Жозеф дьо Синьол.
Беше сирак и притежаваше завидно състояние, правеше добро впечатление, както се казва. Имаше маниери и външност, достатъчно богат речник, за да минава за духовит, известна естествена привлекателност, благороден и горд вид, дръзки мустаци и ласкав поглед — именно това, което се харесва на жените.
В салоните беше желан гост, любителките на валса го търсеха, а у мъжете възбуждаше онази усмихната неприязън, която изпитваме към хора с енергична външност. Подозираха го, че е имал някои любовни връзки, които говореха много добре за един ерген. Той живееше щастлив и спокоен, в пълно морално благополучие. Знаеше се, че борави добре със сабята и още по-добре с пистолета.
— Ако се наложи да се бия — казваше той, — ще избера пистолета. С това оръжие ще бъда съвсем сигурен, че ще убия противника.
Една вечер, след като беше придружил в театъра две млади дами, негови приятелки, които впрочем бяха със съпрузите си, той предложи на всички след представлението да изядат по един сладолед при „Тортони“. Само няколко минути след като се бяха настанили, той забеляза, че един господин, седнал на съседна маса, упорито наблюдава една от дамите. Тя сякаш се смущаваше, беше неспокойна, свеждаше глава. Най-сетне каза на съпруга си:
— Онзи човек там ме наблюдава непрекъснато. Аз не го познавам; да не би да е твой познат?
Съпругът, който не беше забелязал нищо, вдигна очи и каза:
— Не, не го познавам.
Младата жена продължи, полуусмихната, полусърдита: