Избрани творби (Един живот, новели и разкази)
- Автор: Мопасан Ги дьо
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордан Павлов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Избрани творби (Един живот, новели и разкази)». Краткое содержание книги:
Ето какво ми се случи, господине. Както ви казах вече, бях нотариус в Руан — бях малко притеснен, не беден, но притеснен, принуден да пестя всеки миг, да ограничавам всичките си слабости, да, всичките! А това е тежко за моята възраст.
Като нотариус, четях много внимателно малките обявления на четвъртата страница на вестниците, предложения и търсения, малки преписки и т.н. и т.н. и по този начин на няколко пъти ми се случи да оженя щастливо някои мои клиенти.
Един ден попаднах на следното обявление:
„Хубава, добре възпитана, порядъчна госпожица, с два милиона и петстотин франка в пари, желае да се омъжи за почтен човек. Без посредници.“
А точно тоя ден вечерях с двама приятели, един просбописец и един фабрикант на прежди. Не зная как заговорихме за бракове и аз им разказах, като се смеех, за госпожицата с двата милиона и петстотин хиляди франка.
Фабрикантът каза:
— Какви ли са тия жени?
Просбописецът беше виждал много щастливи бракове, сключени при такива условия, и разказа някои подробности. После се обърна към мене и добави:
— Защо, дявол да го вземе, не използуваш ти тоя случай? Два милиона и петстотин хиляди франка ще те избавят от много грижи, повярвай ми.
И тримата се разсмяхме и заговорихме за друго.
След един час се прибрах в къщи.
Нощта беше студена. Живеех впрочем в стара къща, в една от ония стари провинциални къщи, които приличат на изби за отглеждане на гъби. Ледена тръпка ме поби, когато сложих ръка върху железния парапет на стълбата, а като посегнах с другата си ръка към стената, друга, още по-влажна тръпка ме прониза, когато я напипах, и те се сляха в гърдите ми и ме изпълниха с тревога, с тъга и досада. Промърморих, внезапно осенен от спомена:
— Дявол да го вземе, ако имах тия два милиона и петстотин хиляди франка!
Стаята ми беше мрачна — стая на руански ерген, наредена от прислужница, която беше също и готвачка. Не е трудно да си представите стаята ми! Голямо легло без завеси, шкаф, скрин, мивка и никаква печка. Дрехи по столовете, хартии по пода. Затананиках си една песенчица от кафе-шантаните, тъй като посещавам понякога такива заведения:
Бях забравил вече жената и се сетих изведнъж за нея, когато се мушнах в леглото. Мислех даже толкова много за нея, че дълго не можах да заспя.
На другия ден отворих очи, преди да съмне, и си спомних, че в осем часа трябва да бъда в Дарнетал по важна работа. Трябваше да стана в шест, а беше страшно студено.
„Дявол да го вземе, два милиона и петстотин хиляди!“
Върнах се в кантората към десет часа. Там миришеше на нажежена печка, на стара хартия — нищо не вони така, както хартията на стари съдебни дела, — миришеше и на писари, на ботуши, на дрехи, на ризи, на коси и на тела, на спарени през зимата тела — и всичко това при осемнадесет градуса топлина.
Хапнах както винаги прегоряла пържола и парче сирене. После се залових за работа.
Тогава за пръв път се замислих много сериозно за госпожицата с двата милиона и петстотин хиляди франка. Каква ли беше? Защо да не пиша? Защо да не узная?
Ще бъда кратък, господине. Петнадесет дни тая мисъл ме преследваше, тревожеше ме, измъчваше ме. Всичките ми грижи, всички дребни неприятности, които имах непрестанно, без да им обръщам внимание дотогава, почти без да ги забелязвам, вече ме бодяха като игли и най-малкото неудобство ми напомняше за госпожицата с двата милиона и петстотин хиляди.
Накрая измислих цялата й история. Когато човек иска нещо, господине, той си го представя така, както желае да бъде.
Разбира се, не беше много естествено една девойка от почтено семейство с такава прилична зестра да търси мъж чрез вестниците. Но можеше да се случи тя да е почтена и нещастна.
Първо, състоянието от два милиона и петстотин хиляди франка не ме заслепи като нещо приказно. Ние сме свикнали на брачни предложения с по шест, осем, десет и дори дванадесет милиона, защото четем всички обявления от този род. Цифрата дванадесет милиона се среща даже доста често. Тя се харесва. Зная, че съвсем не вярваме в истинността на тия обещания. Те набиват обаче в ума ни тия невероятни числа, правят донякъде правдоподобни за нашето лековерие чудовищните суми, които представляват, и ни предразполагат да смятаме една зестра от два милиона и петстотин хиляди франка за много възможна и много прилична.
И тъй, една девойка, незаконна дъщеря на някой случайно забогатял мъж и на някоя слугиня, получава внезапно наследство от баща си и в същото време научава за петното на своето раждане; тогава, за да не го разкрие пред някой мъж, който би я обикнал, прибягва към непознати чрез много употребяваното средство, което включва вече в себе си някакво признание за семеен недостатък.
18
Стиховете преведе Пенчо Симов.