Избрани творби (Един живот, новели и разкази)
- Автор: Мопасан Ги дьо
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордан Павлов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Избрани творби (Един живот, новели и разкази)». Краткое содержание книги:
Предположението ми беше глупаво. Но аз се залових за него. Ние, нотариусите, не бива никога да четем романи, а аз чета романи, господине.
И така, писах като нотариус от името на свой клиент и зачаках отговор.
След пет дни, към три часа следобед, работех в своя кабинет, когато старшият писар ми докладва:
— Госпожица Шантьофриз.
— Поканете я.
Тогава влезе около тридесетгодишна жена, малко пълна, мургава — изглеждаше смутена.
— Седнете, госпожице.
Тя седна и прошепна:
— Аз съм, господине.
— Но, госпожице, аз нямам чест да ви познавам.
— Аз съм жената, на която писахте.
— За брак ли?
— Да, господине.
— А! Много добре!
— Дойдох лично, защото човек си върши сам по-добре работата.
— Съгласен съм с вас, госпожице. Значи, вие искате да се омъжите.
— Да, господине.
— Имате ли близки?
Тя се поколеба, сведе очи и прошепна:
— Не, господине… Майка ми… и баща ми… починаха.
Трепнах. Значи, бях отгатнал правилно — и изведнъж изпитах в сърцето си горещо съчувствие към тая нещастна жена. Не настоях, за да пощадя чувствата й, и продължих:
— Състоянието ви в налични пари ли е?
— О, да, господине!
Разглеждах я много внимателно и всъщност тя ми хареса, макар че беше малко зряла, по-зряла, отколкото си мислех. Беше хубава, здрава жена, жена-господарка. И ми дойде на ум да й изиграя една малка комедия на чувства, да се влюбя в нея и да подлея вода на моя въображаем клиент, когато се убедя, че зестрата е действителност. Заговорих й за своя клиент и го описах като тъжен, много почтен и малко болнав човек.
Тя възкликна:
— О, господине! Обичам здравите хора.
— Впрочем вие ще го видите, но след три-четири дни, защото той замина вчера за Англия.
— Ах, колко неприятно! — каза тя.
— Боже мой! И да, и не. Бързате ли да се върнете в къщи?
— Не, никак не бързам.
— Останете тогава тук. Ще се помъча да ви забавлявам.
— Много сте любезен, господине.
— В хотел ли отседнахте?
Тя каза името на най-хубавия руански хотел.
— Тогава, госпожице, ще позволите ли на вашия бъдещ… нотариус да ви покани тая вечер на вечеря?
Тя сякаш се поколеба, плаха, неспокойна. После се реши:
— Да, господине.
— Ще ви взема в седем часа от хотела.
— Добре, господине.
— Тогава до довечера, нали, госпожице?
— Да, господине.
И я изпратих до вратата.
В седем часа бях при нея. Беше се пременила заради мене и ме посрещна доста кокетно.
Заведох я на вечеря в ресторант, където ме познаваха, и направих замайваща поръчка.
След един час бяхме добри приятели и тя ми разказваше своята история. Дъщеря на светска дама, прелъстена от благородник, тя била отгледана от селяни. Сега била богата, тъй като наследила големи суми от баща си и от майка си, на които никога, никога няма да каже името. Излишно е да я питат, излишно е да настояват, няма да каже. Понеже не държах много да узная това, запитах я за състоянието й. Тя веднага заговори за него като опитна жена, уверена в себе си, уверена в цифрите, в книжата, в доходите, в лихвите и във влоговете. Познанията й в тази област веднага ми вдъхнаха голямо доверие в нея и аз станах любезен, като продължавах да бъда сдържан. Но ясно й дадох да разбере, че я харесвам.
Тя се превземаше малко, но беше мила. Предложих й шампанско, пих и аз и то ми размъти главата. Тогава ясно почувствувах, че ще стана предприемчив и се уплаших — уплаших се за себе си, уплаших се за нея, уплаших се да не би тя да е малко възбудена и да отстъпи. За да се успокоя, започнах пак да й говори за зестрата й, която трябваше да се установи точно, защото моят клиент беше делови човек.
Тя отговори весело:
— О, зная! Донесох всички документи.
— Тук, в Руан ли?
— Да, в Руан.
— В хотела ли са?
— Да, в хотела.
— Може ли да ми ги покажете?
— Разбира се.
— Тая вечер ли?
— Тая вечер.
Това ме избавяше от всякакви усуквания. Платих сметката и отидохме в стаята й.
Тя наистина беше донесла всичките си книжа. Не можех да се съмнявам, държах ги, пипах ги, четях ги. Толкова много се зарадвах, че веднага ме обзе буйно желание да я целуна. Искам да кажа, целомъдрено желание, желание на доволен човек. И я целунах, дявол да го вземе! Веднъж, два пъти, десет пъти… така че… шампанското помогна… и аз отстъпих… или по-право… не… и тя отстъпи.