Избрани творби (Един живот, новели и разкази)
- Автор: Мопасан Ги дьо
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордан Павлов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Избрани творби (Един живот, новели и разкази)». Краткое содержание книги:
Когато слугата му дотича, привлечен от изстрела, намери го мъртъв, паднал по гръб. Струя кръв беше опръскала белия лист върху масата и беше образувала голямо червено петно под тези четири думи: „Това е моето завещание…“
Ги дьо Мопасан
Шегата
Спомени на един шегобиец
Живеем във век, когато шегобийците приличат на гробари и се наричат политици. Няма ги вече истинските шеги, хубавите, весели, здрави и прости шеги на нашите бащи. А при това има ли нещо по-забавно и по-смешно от шегата? Има ли нещо по-забавно от това да измамиш доверчивите души, да се подиграеш на глупаците, да изиграеш най-хитрите, да накараш най-лукавите да се хванат в безвредни и смешни клопки? Какво по-приятно от това да се подиграеш на даровитите хора, да ги принудиш сами да се смеят на своята наивност или ако се ядосат, да си отмъстиш с някоя нова шега?
О, колко шеги съм устройвал през живота си! Устройвали са ми и на мене също, дявол да го вземе, и то много сполучливи. Да, измислял съм шеги — и весели, и страшни. Една от моите жертви умря от последствията. Не беше загуба за никого. Ще разкажа тази история някой ден, но ще ми бъде много трудно да го сторя въздържано, тъй като шегата ми не беше благоприлична, съвсем, съвсем не беше благоприлична. Това стана в едно малко село в околностите на Париж. Всички, които присъствуваха, още се просълзяват от смях, като си спомнят за нея, въпреки че изиграният умря. Мир на праха му!
Днес искам да ви разкажа две шеги, последната, която ми погодиха, и първата, която устроих.
Да започнем от последната, тъй като я намирам по-малко забавна, още повече, че сам аз бях жертвата.
Наесен ходех на лов при приятели в един замък в Пикардия. Приятелите ми бяха, разбира се, шегобийци. Не обичам да дружа с други хора.
Когато пристигнах, устроиха ми княжеско посрещане, което ме накара да се усъмня. Стреляха с пушки, прегръщаха ме, подмилкваха ми се, сякаш очакваха от мен големи забавления; казах си: „Внимание, стари хитрецо, готвят ти нещо.“
През време на вечерята веселието беше прекалено голямо. Мислех си: „Ето хора, които се забавляват много повече от обикновено, и то без видима причина. Сигурно имат на ум някаква хубава шега и са в очакване. Положително е предназначена за мен. Внимание!“
През цялата вечер всички се смяха прекалено много. Подушвах във въздуха шегата, както кучето подушва дивеча. Но какво ми крояха? Седях нащрек, неспокоен. Не пропусках нито една дума, нито една мисъл, нито едно движение. Всичко ми изглеждаше подозрително, дори лицата на слугите.
Удари часът за лягане и всички в шествие ме отведоха до стаята ми. Защо ли? Извикаха ми лека нощ. Влязох, затворих вратата и останах прав, без да направя нито крачка, със свещ в ръка.
Дочувах смях и шушукане в коридора. Дебнеха ме без съмнение. Огледах стените, мебелите, тавана, тапетите, паркета. Не открих нищо подозрително. Чух стъпки пред вратата. Бяха дошли сигурно да погледнат през ключалката.
Изведнъж си помислих: „Може би свещта ми ще изгасне внезапно и ще остана в мрак.“ Тогава запалих всички свещи, които се намираха върху камината. След това огледах отново всичко наоколо, без да открия нищо.
Обиколих с малки крачки стаята. Нищо. Прегледах един по един всички предмети. Нищо. Приближих се до прозореца. Капаците, големите капаци от дебели дъски, бяха разтворени. Затворих ги грижливо, сетне дръпнах завесите, грамадни кадифени завеси, и поставих пред тях един стол, за да няма никаква опасност отвън.
Тогава седнах предпазливо. Креслото беше здраво. Не смеех да си легна. А между това времето течеше. Трябваше да призная най-сетне, че ставах смешен. Ако, както предполагах, ме следяха отнякъде, очаквайки успеха на шегата, сигурно здравата се смееха на моя страх.
Реших да си легна. Но леглото ми се стори особено подозрително. Подръпнах завесите. Изглеждаха здрави. И все пак опасността беше именно тук. Може би от балдахина щеше да излезе върху мене леден душ или пък, едва легнал, щях да падна на земята заедно с дюшека. Ровех из паметта си всички спомени за устроени шеги. Не исках да се оставя да падна в клопката. А, не и не!
Тогава ми хрумна една предпазна мярка, която ми се стори великолепна. Хванах много леко края на дюшека и го дръпнах полека към себе си. Дюшекът се измъкна заедно с чаршафите и завивките. Дотътрах всички тези неща точно сред стаята, срещу вратата. Нагласих тук, доколкото можах, постелята си, далеч от подозрителното легло и несигурния балдахин. След това угасих всички свещи, върнах се пипнешком при постелята си и се вмъкнах под завивките.