Избрани творби (Един живот, новели и разкази)
- Автор: Мопасан Ги дьо
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордан Павлов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Избрани творби (Един живот, новели и разкази)». Краткое содержание книги:
Само че оставаше да се разберем за цената. Всичко зависи от качеството. Попитах го:
— По колко кубическия метър?
Той ми отговори:
— Две хиляди франка.
Подскочих като заек, а после размислих, че една жена не може да бъде повече от триста литра. Все пак рекох:
— Много скъпо.
Той отвърна:
— Не мога по-евтино. Иначе ще съм на загуба.
Разбирате, нали — не на вятъра продава прасета. Знае си работата. Но ако той, търговецът на сланина, е дявол, аз съм още по-голям дявол, защото и аз съм търговец. Ха-ха-ха! И аз му рекох:
— Да беше нова, разбирам, но ти си я използувал, нали, значи е употребявана. Давам ти хиляда и петстотин франка на кубик и нито стотинка повече. Съгласен ли си?
Той отговори:
— Съгласен. Дай си ръката!
Стиснахме си ръце и тръгнахме, хванати подръка. Нали трябва да си помагаме един на друг в живота.
Но по едно време се стреснах:
— Как ще я премерим на литри, нали трябва да се прелива?
Тогава той ми обясни какво е намислил, много трудно, разбира се, защото беше пийнал. Рече ми:
— Ще взема едно буре, ще го налея догоре с вода. Ще я потопя вътре. Ще премерим колко вода се е разляла и сметката е готова.
Аз му рекох:
— Ясно, разбирам. Но водата, която се излее, ще изтече, как ще я събереш?
Тогава той ме нарече глупак и ми обясни, че само ще допълним бъчвата, щом жена му излезе. Колкото вода долеем, това ще бъде мярката. Помислих, че ще бъдат десет ведра, а това е един кубически метър. Все пак не е глупаво това говедо, когато се напие.
С една дума, стигнахме у тях и започнах да разглеждам стопанката. Да е хубава, не е хубава. Всеки може да се увери в това, защото тя е тук. Рекох си: „Изигра ме, но все едно. Хубава, грозна, все същата работа върши“, нали, господин председателю? После видях, че е суха като върлина. Рекох си: „Няма и четиристотин литра.“ Разбирам тия неща, нали работя с течности.
Тя ви разказа как постъпихме. Оставих й даже чорапите и ризата, и то в своя вреда.
Щом я извадихме, тя избяга. Рекох:
— Внимавай, Брюман! Офейка!
Той отвърна:
— Не се бой, няма да ни избяга. Нали ще се прибере да спи. Хайде да премерим изляната вода.
Премерихме я. Нямаше и четири ведра. Ха-ха-ха-ха!
Подсъдимият така се заливаше от смях, че един стражар трябваше да го потупа по гърба. Като се успокои, той продължи:
— С една дума, Брюман заяви: „Има грешка, малко е.“ Аз креснах, той кресна, аз ревнах, той ме тупна, аз го цапардосах. Щяхме да я караме така до второ пришествие, защото бяхме пийнали.
И изведнаж нахлуха стражарите! Наругаха ни, грабнаха ни. Откараха ни в затвора. Искам да ми се заплатят щетите.
Той седна.
Брюман заяви, че признанията на съучастника му са верни от край до край. Слисаните заседатели се оттеглиха на съвещание.
Върнаха се след час и оправдаха подсъдимите със строги съвети за светостта на брака и направиха точни разграничения на търговските сделки.
Брюман тръгна със съпругата си към семейното огнище.
Корню се върна в кръчмата си.
Ги дьо Мопасан
Развод
Известният парижки адвокат Бонтран, същият, който от десет години водеше бракоразводни дела и разтрогваше всички несполучливи бракове, отвори вратата на своя кабинет и се отдръпна, за да влезе новият клиент.
Беше дебел, червендалест мъж, с гъсти руси бакенбарди, буен, жизнерадостен и с голям корем. Поклони се.
— Седнете — каза адвокатът.
Клиентът седна и след като се поизкашля, каза:
— Идвам да ви помоля, господине, да поемете моето бракоразводно дело.
— Кажете, господине, слушам ви.
— Господине, аз съм бивш нотариус.
— Нима вече не работите?
— Да, не работя. Аз съм тридесет и седем годишен.
— Продължавайте.
— Господине, аз се ожених нещастно, много нещастно.
— Не сте единственият.
— Зная и съжалявам другите. Но моят случай е съвсем особен и оплакванията срещу жена ми са много необикновени. Но да започна отначало. Ожених се по много странен начин. Вярвате ли в опасните мисли?
— Какво искате да кажете?
— Вярвате ли, че някои мисли могат да бъдат опасни за нечий ум, както отровата за тялото?
— Но да, може би.
— Няма никакво съмнение. Има мисли, които се вмъкват в нас, гризат ни, убиват ни, подлудяват ни, ако не умеем да им се противопоставим. Те са някаква филоксера за душата. Ако имаме нещастието да позволим на някоя от тия мисли да проникне в нас, ако не забележим още в самото начало, че тя е нашественик, господар, тиранин, че расте от час на час, от ден на ден, че се среща непрестанно, че се налага, че прогонва всичките ни обикновени грижи, че поглъща цялото ни внимание, че променя всичките ни възгледи, ние сме загубени.