Ковачница на мрак
- Автор: Эриксон Стивен
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-474-1
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Ковачница на мрак». Краткое содержание книги:
Жените се добраха до вратата. Ефала я дръпна и бутна Енесдия вътре.
„Преди съпруга й — не един до друг — зла поличба, обречен брак…“
Мисълта го прониза със спазъма на нелепо чувство за вина.
Нападателите се приближаваха. „Стражите ми са мъртви. Още дванайсет и пак щеше да е същото… О, Крил…“
Стигна до зейналата врата и видя ужасените лица на дъщеря си и слугинята. Погледна Ефала и кимна.
Тя затръшна вратата и Енесдия изпищя.
Джаен се обърна на прага и вдигна меча си.
Изгуби единия кон. Погледа го безпомощно за миг как се понесе надолу по течението с вдигната глава и изпънат врат, а после се вкопчи в гривата на оцелелия и успя да се добере до отсрещния бряг и да излезе на пътя.
Щеше да подходи към къщата от юг. Пътят пред него беше пуст, зората все още едва се прокрадваше в небето.
Чу викове в далечината, а след това — трясък на мечове.
Скоро видя през дърветата новите плочи на покрива на къщата на Андарист, отби от пътя и пришпори коня по откритата ивица, а след това през храстите и в сянката на дърветата. Щом подкара към задната страна на къщата, видя пред себе си разпръснати от двете страни и тичащи фигури. Разбра, че Джаен се е оттеглил в къщата — това бе единственият му избор, защото нападателите бяха десетки.
Очите му се спряха на един затворен с капаци прозорец на долния етаж, вляво от задната врата, и той пришпори коня право към него.
Някой извика — бяха го видели, но нямаше значение. Беше почти стигнал.
Измъкна ботушите си от стремената и се изправи на седлото. В последния миг, когато конят зави, за да не се блъсне в стената, Крил се хвърли напред, с едното рамо надолу и прикрил лицето си с ръце.
Удари капаците и дървото се пръсна.
Треските полетяха след него, докато падаше на пода. Хлъзна се по каменните плочи, скочи, извади меча и се втурна към предната част на къщата. Чу тежки удари по входната врата и трясък на цепещо се дърво. Стаите профучаваха невидими от двете му страни.
Входната врата рухна разбита и Енесдия изпищя.
Крил се хвърли в преддверието… и я видя. Ефала беше извадила кама и стоеше пред господарката си. Изсвистя меч, плоското на оръжието удари ръката на слугинята и изпращяха счупени кости. Друго острие прониза гърдите й, надигна я от пода…
Крил се хвърли напред, пред Енесдия. Дори не видя лицата на нападателите. Мечът му изсвистя, разпра гърлото на мъжа, който беше убил Ефала, изтръгна се и се заби в корема на втория нападател.
— Бягай назад! — извика през рамо. — На коня! Бягай!
— Крил!
Още нападатели нахлуха в коридора.
Някъде вдясно от него, в друга стая, бяха пробили през прозореца.
— Бягай! — изкрещя той отново и се хвърли пред тримата нападатели.
Беше Дурав. Кръвта бе огън в жилите му. Разцепи лицето на един, посече капачката на коляното на друг. Меч се вряза дълбоко в дясното му бедро. Той се олюля и се изтръгна от оръжието. Силата се изля от ранения крак. Крил изруга и залитна. Още връхлетяха към него, жадни да го достигнат. Блокира забиване и усети как мечът му се хлъзна по нечия ръка. А после нещо го удари в слепоочието и светът побеля. Докато падаше напред, два юмрука го посрещнаха в гърдите и го изправиха отново. Погледна и видя двата меча, които го бяха пронизали.
Още едно острие изсвистя и се вряза в шията му.
Видя се как пада в коридора, почти на ръка разстояние от прага, видя и съсеченото тяло на лорд Джаен, видя нахлуващите тежки ботуши. Някой стъпи на ръката му и му счупи пръстите, но Крил чу само звука. Нямаше болка.
Имаше само усилваща се празнота, черна като реката. Зачака да го поеме.
Не се наложи да чака дълго.
Бяха хванали благородничката в една от задните стаи, докато се опитваше да скочи навън през прозореца, и я бяха довлекли в главната зала. Тогава започна насилието.
Когато избутаха Нарад напред — с неокървавения и увиснал в ръката му меч, — жената, която бе тичала с него, се изсмя и рече:
— Този да я довърши! Красавица е, Вафт, и цялата е твоя!
Под грубите подкани на десетина зяпачи го избутаха към камъка на огнището, на който я бяха проснали. Дрехите й бяха разкъсани. На камъка под нея имаше кръв. Устните й бяха разцепени от целувки и хапания, а гладката й доскоро плът беше на синини от длани и пръсти. Той се взря в оцъклените й очи.
Тя срещна погледа му, без да мигне, и не се извърна.
Жената зад Нарад смъкна панталоните му, после го хвана в ръка, за да го възбуди. Изсмя се, подуши го по врата и го натисна да легне върху благородничката.
Той усети как се плъзга в кръв и разкъсана плът.
След като го намести, жената се отдръпна със смях.