Кралят
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #12
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: ИБИС
- ISBN: 9786191570980
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралят». Краткое содержание книги:
Премести онова, което му бяха подали, в едната си ръка, вдигна другата…
…и свали плътните си очила.
– Аз съм сляп – каза той на обикновения вампир. – Не виждам. Ето защо знаех какво би било важно за теб и семейството ти. Имам известен опит с това, да трябва да се приспособя към този свят.
Разнесе се рязко поемане на дъх и по устните на Рот пробяга усмивка.
– Да, слуховете за слепия крал не са просто слухове. А самата истина… и аз не се срамувам от нея.
Мили боже… докато не изрече тези думи на глас, и сам не си бе давал сметка колко непълноценен се бе чувствал. Колко много бе крил. Колко пъти се бе извинявал за нещо, което не зависеше от него. Ала това време бе отминало.
Зрящ или не, той трябваше да дава пример в този свят… и проклет да е, ако не се покажеше достоен за това.
– Така че, моля те – каза той на осезаемо слисания вампир, – опиши ми онова, с което ми оказваш честта да ме дариш.
Последва дълга пауза. В която главният майстор далеч не бе единственият изненадан в стаята. Изумлението на Ви, който пушеше като комин в ъгъла, буквално струеше от него.
Главният майстор се прокашля.
– Това е… ъъъ, моята шелан, тя тъче платове по традиционния начин на Древната страна. Продава ги на расата за траурни знамена и дрехи. Това е… най-прекрасната ѝ тъкан – направи я преди години, ала сърце не ѝ даваше да я продаде. Отне ѝ година да я довърши… – Гласът на другия вампир се прекърши. – Казва, че сега вече знае защо не е могла да се раздели с нея – пазела я е за вас.
Рот сложи очилата си върху бюрото и прокара ръце по плата.
– Никога не съм докосвал нещо толкова фино… като сатен. Какво е на цвят?
– Червено.
– Любимият ми цвят. – Рот помълча за миг. А после взе решение. Майната му. – Чакам син.
В стаята отново се разнесе рязко поемане на дъх.
– Да, моята любима и аз… бяхме ощастливени. – Изведнъж Рот съвсем ясно осъзна това, че синът му няма да наследи престола… и почувства тъга. Тъга, но и облекчение. – Ще използвам подаръка ти, за да го повия в него. Когато се роди.
При което последва трето ахване.
– Не, той не е наследник на престола – добави Рот. – Моята съпруга е наполовина човек. Така че той няма да заеме моето място… и това е окей.
Синът му щеше да открие своя собствен път в живота. Той беше… свободен.
И докато изричаше своята истина, без оправдания и обяснения, докато се намяташе с одеждите на честността, докато казваше на глас думите, които бе спотаявал, без сам да си дава сметка, че го прави…
Рот изведнъж осъзна, че и той най-сетне бе свободен… и че родителите му, ако можеха да го видят, биха останали доволни от него.
Такъв, какъвто беше.
66
Молът в Колдуел работеше до десет часа вечерта.
Кор се материализира в един закътан ъгъл на огромния паркинг и пое покрай редиците автомобили с широка крачка, скъсявайки разстоянието до входа, където гигантски червен знак светеше над цял куп врати.
Нямаше представа какво прави тук, на път да се смеси с хората и с цел, която, ако беше хрумнала на някой от войниците му, нещастникът щеше да търпи подигравки до края на дните си.
Кор влезе през стъклената врата и се намръщи. Навсякъде преливаше от женски дрехи в най-различни жизнерадостни цветове… от които му се прииска да отприщи някоя огнепръскачка, та да избави очите си от мъките им.
По-навътре се виждаха цял куп стъклени шкафове, в които блещукаха разни женски дреболии, шалове висяха от закачалки, а огледалата… господи, навсякъде беше пълно с огледала.
Докато минаваше покрай тях, Кор извърна очи. Не се нуждаеше от напомняне за грозотата си. Особено пък тази нощ…
Дали тук изобщо имаха онова, от което се нуждаеше?
Докато обикаляше първия етаж, усещаше очите на истинските купувачи върху себе си. Ясно бе, че се чудят дали няма да се появят в късните новини като жертви на ужасно произшествие. Без да им обръща внимание, Кор пое нагоре по движещите се стълби.
Именно там, на втория етаж, откри мъжките дрехи.
Да, тук най-различни мъжки ризи и панталони, и пуловери, и сака висяха на закачалки и отрупваха рафтовете. И също като на долния етаж, тук се носеше тиха ритмична музика, а от тавана струеше светлина, която привличаше погледа към стоката.
Какво, по дяволите, правеше тук…
– Здравейте, мога ли да ви помогна… хей!
Кор се обърна рязко, заемайки бойна поза и чернокожият продавач отскочи назад и вдигна отбранително ръце.
– Прости ми – промърмори Кор.