В капана на времето [bg]

— Онази нива трябва да се отводни следващата година — казваше Джейми на влизане. Джени остави писмата и отиде да донесе чисти кърпи от раклата в коридора.

— Подсушете се, преди да сте накапали килима — нареди тя и им ги подаде. — И свалете калните ботуши. Пощата дойде, Иън. Има писмо за теб от онзи човек в Пърт, дето му писа за саденето на картофите.

— Така ли? Идвам да го прочета, но има ли нещо за ядене? — попита той, като търкаше мократа си глава с кърпата и гъстите му вежди щръкнаха. — Умирам от глад, а чувам как и червата на Джейми къркорят.

Джейми се отърси като мокро куче и сестра му изфуча, защото из салона полетяха капки. Ризата му беше полепнала по раменете, а кичури мокра коса с цвят на ръжда висяха пред очите му.

Аз преметнах кърпата на врата му.

— Подсуши се и ще ти донеса нещо.

Бях в кухнята, когато го чух да вика. Не бях чувала такъв вик от него досега. В него имаше шок и ужас, и още нещо — нотка на обреченост, като вик на човек, който крещи в лапите на тигър. Хукнах по коридора и влетях в салона с подноса с овесени питки.

— Какво има? — Бях изплашена до смърт от изражението му. — Джейми, какво има? Какво!

Той взе с усилие едно писмо от масата и ми го подаде.

Оставих овесените питки, поех писмото и бързо го прегледах. Беше от Джаред. Разпознах тънкия, нечетлив почерк веднага.

— „Скъпи братовчеде… толкова съм доволен… не мога да изразя с думи възхищението си… твоята смелост и кураж ще са вдъхновение… няма как да не успееш… ще се моля за теб…” — вдигнах объркана поглед. — За какво говори, по дяволите? Какво си направил, Джейми?

Лицето му беше изопнато и усмихнато като мъртвешка глава, когато взе друг лист, нещо като зле отпечатана прокламация.

— Аз нищо не съм направил, сасенак. — На върха на листа видях герба на Стюартите. Посланието отдолу беше кратко и категорично.

Той обявяваше, че по волята на Всемогъщия бог, крал Джеймс, VIII за Шотландия и III за Англия и Ирландия, с настоящото обявява законното си право над престола на тези три кралства. И поради туй приема подкрепата на вождовете на клановете в Северна Шотландия, господарите якобити и „други верни поданици на Негово Величество крал Джеймс”, които са изписали имената си под това Съглашение.”

Пръстите ми изстинаха, обзе ме толкова силен ужас, че едва дишах. Ушите ми бумтяха и пред очите ми се въртяха черни петна.

В долната част на листа бяха изписани имената на шотландските вождове, заявили подкрепата си пред света и заложили живота и репутацията си на успеха на Чарлс Стюарт. Видях Кланраналд и Гленгари. Стюарт от Апин, Алегзандър Макдоналд от Кепок, Ангъс Макдоналд от Скотъс.

И в дъното на списъка: „Джеймс Алегзандър Малкълм Макензи Фрейзър от Брох Туарах.”