В капана на времето [bg]

— Не мога! — възрази Иън. — Трябва да се грижа за конюшните, да се оправят огради на нивите, да се точат плугове и…

— И да оздравее крак — рече Джейми твърдо. Погледна го с така наречения от мен „господарски поглед”, пронизващ син взор, при който повечето хора бързо омекваха. Иън, който беше ял, играл, лудувал и се бил с него, не беше толкова податлив.

— По дяволите! — Пламналите кафяви очи срещнаха очите на Джейми с болка, гняв, примирение и нещо друго, което не разпознах. — Да не си мислиш, че можеш да ми заповядваш?

Джейми седна на петите си зачервен, все едно го бяха зашлевили. Преглътна първите думи, които му дойдоха, и рече спокойно:

— Не се опитвам да ти заповядвам, но мога ли да те помоля да се погрижиш за себе си?

Гледаха се дълго, в очите им имаше нещо, което не можах да разчета. Накрая раменете на Иън се отпуснаха и той кимна с крива усмивка.

— Можеш. — Въздъхна и потърка смръщен одраната си скула. Пое дълбоко дъх, стегна се и подаде ръка на Джейми. — Ще ми помогнеш ли да стана?

Това се оказа трудна работа — да качиш еднокрак човек два етажа по стълбите, но все пак се справихме. Пред вратата на спалнята му Джейми го остави на Джени. Щом отстъпи назад, Иън му каза нещо бързо и тихо на келтски. Още не разбирах много добре този език, но ми се стори, че рече: „Сполай ти, братко.”

Джейми спря, усмихна се и свещта озари очите му с топлина.

— Сполай ти, мо братаир.

Последвах го по коридора към нашата стая. По отпуснатите рамене разбирах, че е изморен, но трябваше да отговори на някои въпроси, преди да заспи.

„Понатъртих се”, така беше казал Иън на Джени. И наистина беше понатъртен. Освен синините по крака и лицето видях тъмни петна, скрити от яката на ризата. Не вярвах, че къртицата се е опитвала да го удуши.