В капана на времето [bg]

Картофените растения, които пълзяха ниско и упорито, оцеляха.

Второто събитие през пролетта беше раждането на втората дъщеря на Джени и Иън — Катрин Мери. Един ден Джени се оплака от болки в гърба и отиде да си легне. Не след дълго стана ясно какво всъщност се случва и Джейми веднага хукна да доведе госпожа Мартинс, акушерката. Те пристигнаха тъкмо навреме, за да пийнат чаша вино по случая и да послушат рева на новороденото, който огласяваше цялата къща.

И така, с напълването и раззеленяването на годината аз също разцъфвах и последните ми рани заздравяха от обичта и труда.

Писмата не идваха редовно; понякога поща идваше веднъж седмично, друг път нямаше нищо по цял месец и повече. Като се имаше предвид какво разстояние трябваше да прекоси куриерът, за да доставя поща на планинците, аз се изумявах, че изобщо идват писма.

Днес обаче дойде голям пакет с писма и книги, опакован в намаслен пергамент и завързан с канап. Джени изпрати куриера да хапне в кухнята, развърза внимателно канапа и спестовно го прибра в джоба си. Прелисти малката купчинка писма и отдели един привлекателен на вид пакет от Париж.

— Писмо за Иън, сигурно сметка за семената. И едно от леля Йокаста. О, чудесно, нямаме вест от нея от месеци. Мислех, че може да е болна, но явно успява да държи перото…

Писмо, адресирано с дързък почерк, отиде на купчинката за Джейми, следвано от писъмце от една от омъжените дъщери на леля Йокаста. После друго за Иън, от Единбург, едно за Джейми от Джаред — разпознах разкрачения и почти нечетлив почерк — и още едно, дебел кремав пакет, подпечатан с герба на Стюартите. Сигурно Чарлс отново се жалваше от трудния живот в Париж и от мъките на несподелената любов. Това поне изглеждаше кратко; той обикновено изписваше няколко страници, за да излее душата си пред „скъпия Джеймс” с неграмотен патос, който, ако не друго, показваше, че не ползва услугите на личен секретар.

— О, три френски романа и книга с поезия от Париж! — възкликна Джени, щом отвори големия пакет. — Забавления за богатите, нали? От коя ще четем тази вечер? — Вдигна малката купчинка книги и погали меката кожена подвързия на най-горната с треперещ от удоволствие пръст. Джени обичаше книгите със същата страст, която брат ѝ хранеше към конете. В имението имаше дори малка библиотека и макар че от работа вечер не ни оставаше много време, често прекарвахме няколко минути в четене.

— Така има за какво да мисля, докато работя — обясни Джени, когато една вечер я видях, че се олюлява от умора, и я подкарах към леглото, вместо да ни чете на глас. Тя се прозя с юмрук пред устата. — Дори когато съм толкова уморена, че едва виждам буквите, те пак се връщат при мен на следващия ден, докато бия масло или преда, или плъстя вълна, и мога да ги превъртам в ума си.