Панаир на суетата (роман без герой)
- Автор: Теккерей Уильям Мейкпис
- Год: 1985
- Язык: болгарский
- Год: Издателство: «Христо Г. Данов»
- Переводчик: Нели Доспевска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Панаир на суетата (роман без герой)». Краткое содержание книги:
С пищната картина на светския живот на английската аристокрация, Уилям Текери разкрива пред нас истинския «панаир на суетата». Свят, в който любовта е по сметка, а щедростта от егоистични подбуди. Един «роман без герой», където дори и най-симпатичният персонаж си има своите недостатъци, а най-лошият — своите добри черти.
С тънко чувство за хумор, голяма доза сарказъм и ирония авторът разкрива пред нас преструвките, фалшивите идеали и пресметливостта на тогавашното общество. Но именно това прави творба валидна и в наши дни…
«Щастливи ли сме в този свят? Колко от нас са постигнали желанията си? И ако да, намерили ли са покой?»
Тази случка накара стария баронет да реве от смях както обикновено. Вечерта той я разказа десетина пъти на Хоръкс за голямо смущение на мис Хоръкс. Той удряше по масата, сякаш тя бе музикален инструмент, и крещеше по подобие на нейното пеене. Кълнеше се, че подобен хубав глас трябвало да се обработи и заявяваше, че било необходимо да й се намери учител по музика, в които предложения тя не виждаше нищо смешно. Тази вечер той беше в много добро настроение; и изпи със своя приятел и лакей удивително количество ром с вода. По късните часове верният приятел и слуга заведе господаря си в спалнята.
Половин час след това в къщата настана голям смут и суетене. Светлинки се появиха от един прозорец на друг в самотното и запустяло старо имение, чийто собственик обикновено заемаше само две или три от стаите. Сетне едно момче на пони тръгна в галоп за Мъдбъри, за да повика тамошния лекар. А след един час (по което обстоятелство ние можем да се уверим как превъзходната мисис Бют Кроли винаги бе поддържала разбирателство с голямата къща) самата тази дама, с дървените си обувки и старомодната си шапка, преподобният Бют Кроли и син й Джеймс Кроли излязоха от пасторския дом и като пресякоха парка, влязоха през отворената главна врата на баронетското жилище.
Те минаха през хола и малкия дъбов салон, на чиято маса се виждаха три чаши и празната бутилка ром, с помощта на която сър Пит бе бодърствувал до късно през нощта. Оттам влязоха в кабинета му, където завариха мис Хоръкс, с прословутите панделки, възбудена силно, да опитва шкафовете и чекмеджетата на писалището със своя сноп ключове. Тя ги изпусна с уплашен вик, когато малките очи на мисис Бют се отправиха с бляскане към нея изпод черната й шапка.
— Погледнете това, Джеймс и мистър Кроли — извика мисис Бют, като посочи към изплашената фигура на виновната черноока девойка.
— Той ми ги даде; той ми ги даде! — извика тя.
— Ами, дал ти ги е, разпуснато създание! — крещеше мисис Бют. — Бъди свидетел, мистър Кроли — заварихме тази непрокопсаница в момента, когато крадеше имуществото на брат ти; и тя ще бъде обесена, открай време съм си знаела това за нея.
Бетси Хоръкс, съвсем изплашена, се хвърли на колене и избухна в сълзи. Но на онези, които знаят какво значи да си истински добра жена, им е много добре известно, че такъв вид личност не прощава лесно и че унижението на врага е същински празник за душата й.
— Дръпни звънеца, Джеймс — каза мисис Бют. — Дърпай го, докато дойдат хората. — Двамата или трима слуги, които живееха в запустялата стара къща, се появиха при това дрънчене и продължително повикване.
— Заключете тази жена — каза тя. — Заварихме я да ограбва сър Пит. Мистър Кроли, ти ще изготвиш писмено обвинението, а пък ти, Бедоус, утре сутринта ще я закараш с каруцата до саутхамптънската тъмница.
— Мила моя — намеси се съдебният магистрат и пастор, — тя е само…
— Няма ли белезници? — продължи мисис Бют, като тропна с дървените си обуща. — Тук по-рано се намираха белезници. Къде е отвратителният баща на това същество?
— Той наистина ми ги даде — продължаваше да крещи клетата Бетси. — Нали така беше, Хестър? Ти видя сър Пит… много добре знаеш, че го видя, когато ми ги даде… То беше толкова отдавна… след панаира в Мъдбъри — не че много ми са потрябвали. Вземете ги, ако мислите, че не са мои. — И клетата извади от джоба си чифт големи катарами за обувки, които бяха събудили възхищението й и които току-що си бе присвоила от чекмеджетата в кабинета, където бяха оставени.
— Божичко! Бетси, как можеш да си измисляш такива работи! — каза Хестър, малкото слугинче, което чакаше да получи повишение. — И ги разправяш на мадам Кроли, такава добра и любезна госпожа, и на негово преподобие (при тези думи девойката направи реверанс). Госпожо, можете да претърсите всичките ми сандъци — ето ми ключовете, — аз съм честно момиче, макар и да съм от бедни родители, и да съм отраснала в сиропиталище — и ако намерите и най-малкото парченце дантелка или копринен чорап, за разлика от всички дрехи, които ти си присвои, пека тогава кракът ми никога не стъпи в черква.
— Дай ключовете, закоравяла престъпнице! — изсъска добродетелната дама със старомодната шапка.
— А ето и свещ, госпожо, и ако обичате, госпожо, аз мога да ви покажа стаята й, госпожо, и скрина в домакинското помещение, госпожо, където тя крие цели купища неща, госпожо — извика ревностната малка Хестър с изобилие от реверанси.